Днес е повече от модерно да се политиканства на тема „Корупция и борбата с нея“.
Вероятно няма политик или коментатор, който да не споменава тази дума поне веднъж дневно в опитите си да намери първоизточника на проблемите в една държава.
Дори има цели идеологии, които не биха просъществували дълго, ако не се противопоставяха на така наречения от тях „Прогнил капитализъм“, който експлоатирал и съсипвал гражданите в демократичните общества.
Но както ще стане ясно след малко: Корупцията не е свързана само с пари и търговия с влияние. Корупцията е също така непотизъм (шуробаджанащина) и злоупотреба с власт. Тя е и много други неща.
Било то пари, власт или технологии… В случая това са само „валутите“, чрез които циркулира тя.
Но нека запонем от по-далеч…
###
Думата „корупция“ идва от латинското „corruptus“, което е минало причастие на „corrumpere“. Последното можем да го превем буквално като „разрушавам“, „гния“ или “ чупя“.
Т.е. с това съществително име обозначаваме вече случила се разруха.
Когато говорим за корумпирана система или корумпиран човек, ние говорим за разрушена система и индивид без морални качества.
Което е много интересно, като се замислиш…
Има една известна латинска сентенция:
„Corruptissima republica plurimae leges“
или иначе казно:
„Колкото по-корумпирана е републиката, толкова повече закони има“
Това е съвсем логично, понеже колкото повече се оптиваме да вкараме живота в правни рамки, толкова по-уродлива и несъвършена система създаваме. Не за друго, а защото правните рамки никога не биха могли да очертаят цялото разнообразие и детайли на човешките взаимоотношения.
И не само, че не е възможен „съвършен закон“ – той винаги е само „модел“, несъвършена идея – но и се показват сериозни проблеми на втори план, когато пристъпим към прилагането на идеята, към нейното въплъщаване в реалния свят.
Обикновено въплъщаването на една идея е дълъг и сложен процес. Този процес протича на множество етапи, при които се опитваме да затворим ямата между нея и нейния аватар. По време на този дълъг процес търпи промени не само аватара, но и самата идея.
И в края на краищата, резултатът рядко отговаря точно на първоначалните параметри, но ние все пак сме решили, че е задоволителен.
Как се връзва цялата тази динамика с една „бавна“ сфера като Правото и бюрокрацията?
Никак.
Законите се създават дълбоко несъвършени и си остават такива дълго време.
Затова, колкото повече членове и алинеи печатаме, толкова повече чупим системата. Толкова по-корумпирана е тя.
И тук имам един интересен въпрос…
Знаете ли, че днес Европейският съюз одобрява средно по 80 директиви, 1200 регулации и 700 решения на година?
Всичко това води до ново национално законодателство, наредби, инструкции и т.н.
И тук не броим какво се създава от националните правителства по тяхна собствена инициатива.
Е как системата няма да е корумпирана?
###
Но да я оставим нея за момент и да засегнем темата с корумпираните хора.
Всъщност защо постоянно се създават и променят законите?
Защото има лица, които не ги спазват или намират начин да ги заобиколят. Това означава, че не само гладът за власт на политиците е в основата на корупцията.
Ако това е едната страна на монетата, то другата са именно онези, които винаги търсят начин да минат „тънко“ и са готови да участват в корупционни практики. Както има длъжностни лица, които взимат под масата пари или някаква друга облага; така има лица, които се възползват и дават нещо в замяна.
Всичко това е един порочен кръговрат. Един „цикъл на негативна обратна връзка“, при който корупцията вътре и изън нас расте и създава още корупция вътре и извън нас.
###
Така че нека бъдем реалисти…
Няколко стъпки в правилната посока няма да ни направят демократична и развита държава.
Защо ли?
Като се започне от повсеместни глоби и паяци за погрешно паркиране в град без места за паркикране или спиране от движение на бараки; Мине се през болници, университети и училища, които не би трябвало да съществуват, ако се прокарат високите европейски критерии.
И се стигне до милиони хора, които не си плащат глобите, парното, водата, осигуровките, данъците, застраховките и какво ли още не…
Плюс: Целия частен бизнес и държавна администрация в тази държава, които вечно мислят далавери.
Ако минем през всичко това твърде бързо, ще трябва да построим много повече затвори, а престъпността ще се ожесточи, понеже всички тези „последствия“ ще забързат „цикъла на негативна обратна връзка“ при хората.
Така че има причина нещата да не могат да се случат бързо…
Най-важното е да сме упорити и последователни.
Ако капнем синя боя в голям аквариум с вода, то на пръв поглед нищо не се е променило. Сякаш нищо няма да се промени и ако продължим да капваме боя всеки ден в продължание на седмици. Но ако упорстваме, все някога ще дойде момент, в който водата ще стане с лек син отенък, а после и съвсем тъмно синя. Това е неизбежно.
По същия начин „системата“ не може отведнъж да се оправи, но с ежедневни усилия един ден България ще може да се похвали, че е демократична, богата и развита държава.
Борба с корупцията, игра с инструкцията
Днес е повече от модерно да се политиканства на тема „Корупция и борбата с нея“.
Вероятно няма политик или коментатор, който да не споменава тази дума поне веднъж дневно в опитите си да намери първоизточника на проблемите в една държава.
Дори има цели идеологии, които не биха просъществували дълго, ако не се противопоставяха на така наречения от тях „Прогнил капитализъм“, който експлоатирал и съсипвал гражданите в демократичните общества.
Но както ще стане ясно след малко: Корупцията не е свързана само с пари и търговия с влияние. Корупцията е също така непотизъм (шуробаджанащина) и злоупотреба с власт. Тя е и много други неща.
Било то пари, власт или технологии… В случая това са само „валутите“, чрез които циркулира тя.
Но нека запонем от по-далеч…
###
Думата „корупция“ идва от латинското „corruptus“, което е минало причастие на „corrumpere“. Последното можем да го превем буквално като „разрушавам“, „гния“ или “ чупя“.
Т.е. с това съществително име обозначаваме вече случила се разруха.
Когато говорим за корумпирана система или корумпиран човек, ние говорим за разрушена система и индивид без морални качества.
Което е много интересно, като се замислиш…
Има една известна латинска сентенция:
„Corruptissima republica plurimae leges“
или иначе казно:
„Колкото по-корумпирана е републиката, толкова повече закони има“
Това е съвсем логично, понеже колкото повече се оптиваме да вкараме живота в правни рамки, толкова по-уродлива и несъвършена система създаваме. Не за друго, а защото правните рамки никога не биха могли да очертаят цялото разнообразие и детайли на човешките взаимоотношения.
И не само, че не е възможен „съвършен закон“ – той винаги е само „модел“, несъвършена идея – но и се показват сериозни проблеми на втори план, когато пристъпим към прилагането на идеята, към нейното въплъщаване в реалния свят.
Обикновено въплъщаването на една идея е дълъг и сложен процес. Този процес протича на множество етапи, при които се опитваме да затворим ямата между нея и нейния аватар. По време на този дълъг процес търпи промени не само аватара, но и самата идея.
И в края на краищата, резултатът рядко отговаря точно на първоначалните параметри, но ние все пак сме решили, че е задоволителен.
Как се връзва цялата тази динамика с една „бавна“ сфера като Правото и бюрокрацията?
Никак.
Законите се създават дълбоко несъвършени и си остават такива дълго време.
Затова, колкото повече членове и алинеи печатаме, толкова повече чупим системата. Толкова по-корумпирана е тя.
И тук имам един интересен въпрос…
Знаете ли, че днес Европейският съюз одобрява средно по 80 директиви, 1200 регулации и 700 решения на година?
Всичко това води до ново национално законодателство, наредби, инструкции и т.н.
И тук не броим какво се създава от националните правителства по тяхна собствена инициатива.
Е как системата няма да е корумпирана?
###
Но да я оставим нея за момент и да засегнем темата с корумпираните хора.
Всъщност защо постоянно се създават и променят законите?
Защото има лица, които не ги спазват или намират начин да ги заобиколят. Това означава, че не само гладът за власт на политиците е в основата на корупцията.
Ако това е едната страна на монетата, то другата са именно онези, които винаги търсят начин да минат „тънко“ и са готови да участват в корупционни практики. Както има длъжностни лица, които взимат под масата пари или някаква друга облага; така има лица, които се възползват и дават нещо в замяна.
Всичко това е един порочен кръговрат. Един „цикъл на негативна обратна връзка“, при който корупцията вътре и изън нас расте и създава още корупция вътре и извън нас.
###
Така че нека бъдем реалисти…
Няколко стъпки в правилната посока няма да ни направят демократична и развита държава.
Защо ли?
Като се започне от повсеместни глоби и паяци за погрешно паркиране в град без места за паркикране или спиране от движение на бараки; Мине се през болници, университети и училища, които не би трябвало да съществуват, ако се прокарат високите европейски критерии.
И се стигне до милиони хора, които не си плащат глобите, парното, водата, осигуровките, данъците, застраховките и какво ли още не…
Плюс: Целия частен бизнес и държавна администрация в тази държава, които вечно мислят далавери.
Ако минем през всичко това твърде бързо, ще трябва да построим много повече затвори, а престъпността ще се ожесточи, понеже всички тези „последствия“ ще забързат „цикъла на негативна обратна връзка“ при хората.
Така че има причина нещата да не могат да се случат бързо…
Най-важното е да сме упорити и последователни.
Ако капнем синя боя в голям аквариум с вода, то на пръв поглед нищо не се е променило. Сякаш нищо няма да се промени и ако продължим да капваме боя всеки ден в продължание на седмици. Но ако упорстваме, все някога ще дойде момент, в който водата ще стане с лек син отенък, а после и съвсем тъмно синя. Това е неизбежно.
По същия начин „системата“ не може отведнъж да се оправи, но с ежедневни усилия един ден България ще може да се похвали, че е демократична, богата и развита държава.
