Като си говорим за слаби оценки…
Отдавна съм забелязал един странен бъг в разбирането ни за света, който пряко засяга и образованието, и здравеопазването, и културата.
Всъщност той засяга пряко всичко, което смятаме за „ценно“ като общество и което сме делегирали на държавата.
Казали сме нещо от сорта:
„Хей, драги политици! Изключително ценим образованието на децата си и затова ви възлагаме задачата да организирате така държавата, че всяко дете на тази територия да има достъп до качествено образование.“
Звучи красиво, нали?
###
Tази красота, обаче, крие в себе си бъга, за който говоря. Той сякаш обезсилва безкрайните добри намерения, с които е създадена и поддържана образователната система.
И страшното е, че май няма общество по тази земя, което да не е бъгясало по същия начин.
Различните методи на оценяване, различните програми, различните методи на обучение, различните жизнени стандарти по области, региони и страни… Разликата във всякакви такива детайли внася шум, който ни пречи да го забележим.
Но обществата по целия свят са няма жертва на един и същ странен бъг.
Можем цяла вечер да си говорим за примери от Щатите. Там има области, където държавните училища са изключително западнали и дори опасни.
Говорим за училища, при които има претърсване за оръжия на входа, включително с металдетектори.
Попадал съм и на няколко забавни „постове“ във Фейсбук с подкани от сорта на „Покажете снимка на класната си стая?“ или „Кое е най-дивото нещо, което сте правили в училище?“
Няма да коментирам мизерните кадри от по-бедни държави. Но имаше и кадри с неща, на които съм бил свидетел като ученик в Техникума. Нищо, което правят българските ученици, не е чуждо на чужденците.
Така че българите не сме някакво изключение.
###
Мога да ви разказвам безброй фрапатни истории от ученическите ми години.
Истории, в които учители са били умишелно докарвани до нервна криза.
Истории, в които цари пълен хаос в класната стая.
Истории, в които аз получавам добри оценки, единствено на база моето по-културно поведение.
Сигурно има разлика между техникумите и Класическата гимназия или СМГ, но съм убеден, че общото ниво е около това на моето училище.
Тези неща не са били така по времето на нашите родители (Говоря за моето поколение 1980-1999). Убеден съм, че те нямат никаква представа как са протичали дните ни.
Но днес… Като „отговорни граждани“ на България, ние просто си затваряме очите за съсипаната система, която не само не обучава децата ни, но ѝ често ги подхлъзва да поемат по черните пътища, поради тоталната липса на авторитет, контрол и високи критерии.
Истина ви казвам! 
Над 80% от нас сутрин си изпращат по-големите ученици в една мизерна, престъпна, безконтролна среда, която усилено работи по посока на това да им провали живота.
И причината е странният бъг, за който ви споменах в началото.
###
Нека задам бърз въпрос…
Когато наистина цениш нещо, не е ли логично да се грижиш за него? Да инвестираш пари в него… Да го защитаваш… Да го наблюдаваш… Да правиш всичко по силите си, така щото то да не изгуби и една йота от ценността си?
Звучи логично…
Но как така се получава, че на годишна база плащаме стотици пъти повече пари за алкохол, цигари, хазарт, компютърни игри, филми, барове, автомобили… екскурзии…
Плащаме хиляди левове за всякакви боклуци и тъпотии, но държим образованието да е съвсем безплатно?!
Все си мисля, че ако наистина го ценяхме (и при тази реалност на една пробита система, която осакатява), тогава щяхме да намерим начин да плащаме допълнитлено, но да получим качеството, което заслужаваме.
Винаги го има аргумента „Ама нали плащам данъци?“
Ок, всички плащаме данъци. Те достатъчни ли са за достойно заплащане, така че да се привличат млади учители, да се поддържат сградите, да се обновява редовно материалната база, и прочее баналности?
Като гледам, не са.
###
Това е бъгът, за който говоря…
Когато смятаме нещо за „безплатно“, ние не го ценим и затова сме по-малко склонни да се грижим то да е в добра „форма“.
Истината е, че държавата трябва да подпомага образованието предимно на учениците от социално слабите семейства, а по-заможните семейства трябва да разчитат на частни училища.
Децата не бива да се сегрегират и за този проблем могат да се вземат допълнителни мерки.
Но когато има развит частен сектор в Образованието, това освобождава средства за общественото.
Иначе се въртим в един порочен кръг:
Повече ученици в държавни училища -> по-недофинансирана система -> по-неграмотни граждани -> още повече ученици в държавни училища.
Колкото повече деца извадим от държавните училища, толкова по-добро образование ще има за всички.
„Да, де, ама ти знаеш ли какви са цените?“
Именно.
Цените са такива, защото има недостиг. Липсват предприемчиви хора, които да развиват частни учебни заведения не само от такси, но и от набиране на спонсори, национално и европейско подпомагане, неправителствени организации, собстветни предприемачески активности, договори с бизнеса за стипендии.
Престижните западни училища и университети така работят (все още).
###
Това е реалността, приятели.
Всичко има своята цена и ние я плащаме по един или друг начин.
Някои неща не могат да бъдат повлияни от никакви човешки разбирания и закони, колкото и да ни се иска да имаме контрол върху тях.
Иначе есето съм го кръстил 3.93 градуса по Фаренхейт, понеже това е температурата на отношението ни към образователната системата (около -15 градуса по Целзий, или казано по друг начин отношението ни е „ледено“) .
