Вчера попаднах във Фейса на доста яка реплика от Пламен Петров:
„Голяма част от дамите с козметични корекции всъщност имат нужда от психични…“
Това изказване веднага ми навя, освен усмивка, но и приятни спомени за нещо, което промени драстично живота ми преди няколко години.
Абсолютно същото нещо твърди и д-р Малц – успешен пластичен хирург, който през 1960 г. написва книгата „Психокибернетика“. В тази книга той доста обосновано заявява, че това как човек гледа на себе си, т.е. дали се възприема за красив/грозен, успешен/неуспешен и т.н., зависи от неговата вътрешна себепредстава (self-image), а не толкова от физическите му характеристики.
Корените на този велик труд, чиито основни заключения оказват масивно влияне и до днес, особено в подготовката на спортисти, покълват при сблъсъците на д-р Малц с пациенти, които продължават да се виждат като „грозни патета“ дори след драстична промяна във външния им вид след успешна операция.
Но най-грандиозното заключение е, че дори да имаме мощен потенциал за успех и всички необходими ресурси, контакти, знания и умения … Ако себепредставата ни е с размерите на „малък картоф“, тогава винаги ще се проваляме, каквото и да предприемем, защото не можем по никакъв начин волево да напуснем ограниченията, които ни поставя.
Но ако се възприемаме по здравословен начин за „голям картоф“, тогава дори обстоятелствата да са против нас, ние ще намираме начин да успеем благодарение на активирания си „автоматичен механизъм за успех“.
„Голям/малък картоф“ е американски идиом и това не означа, че сме зеленчуци. Можем да го разбираме като голяма/малка „работа“, „голям/малък човек“.
Имайте предвид, че д-р Малц е протообраз на съвременните пластични хирурзи. Той е имал стриктна етика и е оперирал предимно хора, обезобразени при катастрофи, трудови злополуки и битови инциденти. Освен онези, които трудно се отърсвали от белезите, останали единствено в ума им, той ясно забелязва и тенденцията други да искат да се оперират по незначителни причини.
Затова решава да изучава и психология, защото „има белези, които скалпела не може да изреже“.
Убеден съм, че и тогава психолозите са били по-зле платени от пластичните хирурзи, но като протообраз от едни други времена, той е вярвал, че трябва да оперира само в краен случай. По негово мнение хирурзите, които оперират, заради дребни козметични причини са шарлатани и няма как да бъдат търпени от никоя професионална организация.
Сега се замислете за мнозинството от съвременните му колеги, модерните джуки и хилядите обезобразени лица, заради твърде много операции…
Затова бъдете „големи картофи“…
Не само излиза по-евтино, но също така е доста доходоносно.
