Звучи невероятно, но много от най-богатите и влиятелни хора всъщност могат да бъдат категоризирани като роби или слуги.

Техните умове са изцяло обладани от предприятието им. Всяка тяхна сутрин започва с изостанала работа и куп отговорности към стотици или дори хиляди техни служители.

Да не говорим, че постоянно им се налага да се съобразяват с тълпи от акционери… да се „оправят“ с алчни политици и общественици, които чакат всеки удобен момент, за да им извиват ръцете с абсурдни претенции.

И на всичкото отгоре – трябва много да внимават какво говорят и как се държат, защото вихрещата се cancel култура е способна да ги срине за часове, така щото да заличи целият им „праволинеен живот“ до моментa и да насочи вниманието на света върху някаква мимолетна изцепка.

Това свобода ли е?

Много зависи как го възприемат самите те.

Но ключовият момент е, че дори в техния случай парите и привилегиите имат висока цена.

Всеки служи на някой друг. Покажете ми човек, който не е полезен никому и аз ще ви покажа скитник или отшелник.

По-интересното обаче е универсалният принципип отдолу:

На колкото повече служиш, толкова по-добре платен си и толкова повече можеш да харчиш, за да ти угаждат и на теб.

Това е закодирано още в Библията, къде Иисус казва:

„Който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.“

###

Нищо чудно, че е един от водещите принципи в мениджмънта, където отдавна е установено, че за да накараш хората да работят съвестно трябва да защитаваш и допринасяш за техните интереси.

Големият предприемач и мениджър от миналото Виктор Киам споделя:

„Единственият начин да ръководиш другите е като им служиш. Това правило е без изключения.“

В този ред на мисли, какво е разковничето тогава?

Разковничето на това да решиш финансовите си проблеми веднъж завинаги…

Трябва да се питаш:

„Как да служа на хиляди? Как да служа на десетки хиляди? Как да служа на милиони?“

Трябва да се питаш това и да не спираш, докато не намериш отговор. При някои просветването се случва за часове, при други за дни, а на някои им трябват не месеци, а години.

Не е справедливо? Вероятно.

Но това е реалността, в която трябва всички да се оправяме.

Питаш се, докато не намериш отговор. Спреш ли – със сигурност няма да намериш.

После идва ред да се опитваш. И опитваш, докато не успееш.

###

Има безброй начини да служиш на голяма маса хора. Някои от тях изискват голям капитал, други – големи познания. Някои можеш да ги започнеш веднага с малко пари и стъпка по стъпка да ги разрастваш. Има и някои, при които кеш изобщо не ти трябва.

При други трябва да налееш милиони още преди първата продажба.

И въпросът не е дали ги имаш тези милиони. Ако това е пътят ти в живота, ще намериш начин да ги събереш с обещания за големи печалби.

Но трябва да имаш отговора на въпроса:

Как да служа на колкото се може повече хора?

###

Капитализма се заражда още от древността. Той е минал през няколко фази, имал е няколко имена и вероятно тепърва ще еволюира.

И трябва да е ясно…

Повечето от критиките към него се пораждат от злоупотребата с него.

Все по-модерно е да искаш „Облагите на Слугата“, но без да служиш на никой. Даже без да работиш. И без да допринасяш с каквото и да е.

Това не е Капитализъм.

Това е паразитизъм.

Звучи гадно, но… не ги пиша тези работи, за да се изкарвам добричък, а за да бъда и аз полезен.

Често се бърка причината Слугите да бъдат презирани и преследвани. Причината не е в тяхната вяра, а в плодовете на вярата им.

„Кой може да се къпе в богатства и слава без да е зъл и без да е извършил голямо престъпление?“ – пита се от безграничната си злоба Звания, който никога не откликна на призванието си.