Живеем в свят, в който забавлението се цени десетки пъти повече от образованието.

Приоритетите на голяма част от хората започват и свършват със стремежа за повече пари и свободно време за купони, кино, сериали.

Като възрастни, всеки един от нас е свободен да избира какво е важно за него…

В това спор няма.

Но проблемът е, че после прехвърляме отговорността за последствията на поредния „обществен враг“, докато всъщност тя е изцяло и само наша.

Например този стремеж за забавление издига на пиедестал шоумените. Те се радват на един от най-високите социални статуси, много от тях са милионери. Много от тях са способни да обсебват вниманието на обществото денонощно.

Не твърдя, че шоуто няма стойност…

Но наистина ли Слави Трифонов с неговата „интелигентна“ сатира заслужава повече славата, парите и статуса си отколкото ги заслужава учителя, който преподава математика или английски език на детето ви?

Наистина ли влогърите Емил Конрад или Станислав Койчев са по-ценни за тийнейджърите и обществото от класния ръководител, който е отдал живота си на тиха служба?

Едните се къпят в богатствата на света, а другите са презрени и понякога набити.

За това не е виновна системата…

Защото тя е просто огледало, в което се крие собствения ни образ.

За това е виновен всеки един от нас. Всеки един от нас избира към кой да погледне, кой да уважава. А общият ефект определя нагласите на обществото, което после служи за пример на малки и големи.

И така порочния кръг се затваря…

Накрая хора, които хвърлят хиляди левове годишно за кеф и джуки, но държат да получават безплатно здравеопазване, а децата им – безплатно образование…

Охкат и недоволстват по репортажите колко е трагично положението…

А аз си мисля:

„Това сме си поръчали, драги… За това сме си платили.“