На 19 юли 1867 г. в Тетевенския балкан хоругвоносецът Васил Левски, познат още като йеродякон Игнатий, опява отрязаната глава на един от най-близките си приятели – Иван Капетан.

После я измива в изворчето и я погребва под един бук.

По това време Левски и приятелят му бродят из Балкана и се сражават като част от четата на Панайот Хитов. За нещастие Иван Капетан пада в сковаващите води на Черни Вит, разболява се тежко и понеже потерята ги преследва, той моли четниците да го убият.

Иска от тях да му отсекат главата и да я погребат, за да не я разнасят поробителите на кол и да се гаврят.
„Един от четниците ни се разболя – разказва четникът Васил Николов – падна, носихме го, падахме, той умираше и все молеше: убийте ме, бягайте.

Казваше се Иван Капетан и понеже не можа да му се помогне, хвърлихме чоп – падна се на един четник, Кольо Турчина, който отсече главата му…”.

Това събитие е запечатано от Апостола на последната страница на тефтерчето му.

Лаконичният текст гласи:

„Упокои са капетан Иван от Търново между Братаница и Орта конак в Коджя Юрт между Тетевен и Златица, на 1867 г.”

Туй то за делото на Апостола и хората около него.

Толкова струва свободата…

Сигурността ни я дават безплатно.