Така изглежда водоливника на катедралата Нотр Дам…

Макар че подобни водоливници са използвали още древните египтяни и после гърците, най-ярки примери за тях имаме от Средновековието и по-специално – Готическата архитектура.

Една теория гласи, че по онова време хората били масово неграмотни и затова католическата църква решила да инкорпорира подобни гротески, за да напомня на вярващите от какво ги защитава.

Друга теория гласи, че това са магически символи на защитници, чиято задача е да отблъскват злото.

Имало практика да се изобразяват с огромни, отворени уста така-щото можели да „поглъщат великани“.

При египтяните и гърците били предимно глави на лъвове, но готическата архитектура предлага богат набор от образи на змейове, химери, полуживотни, грозни лица и т.н.

Забавен факт…

В култовата книга „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго, архидякон Клод Фроло се влюбва в циганката Есмералда.

Разкъсван от натрапчивата си похот към нея и правилата на катедралата, той изпраща Квазимодо – гърбъв човек, описан като „творение на дявола“, да отвлече жената.

Опитът се проваля.

Квазимодо е заловен и осъден да стои на позорния стълб, където само Есмералда откликва на молбата му за вода.

По-късно в историята циганката си има проблеми с правосъдието и грозника я спасява, като я отвежда в катедралата. Там тя е защитена, докато парламента не решава, че защитата трябва да бъде свалена.

Няма да ви разказвам цялата книга…

Просто беше интересно да открием откъде Виктор Юго е намерил вдъхновението си за романа.

Впрочем, той е бил върл защитник на готическата архитектура и книгата „Парижката Света Богородица“ е нещо като манифест сградите да спрат да се разрушават и заменят с по-модерна архитектура.

Той донякъде успява…

Има малко възраждане на Готиката, като именно на неговите усилия се дължи реновирането на катедралата и запазването и до наши дни…

Или по-точно – до 15 април 2019 година, когато лумва пожар и целия свят наблюдава как изгарят величествените й кули.

###

Иначе функцията на водоливниците е да отвеждат дъждовната вода по начин, който не уврежда стените.