You are currently viewing 1001 Нещастия: История за един пропилян живот

1001 Нещастия: История за един пропилян живот

Някои сред вас биха го погледнали отгоре-отгоре и биха казали, че е беден.

Може би не материално…

Може би ще кажете, че е беден духовно, понеже обича да говори често за успех и пари. А пък рядко му се случва да споменава нещичко за хубави книги или пък за въздействаща музика. То не че и някой го пита, де.

„Ако не му се въртяха в главата постоянно мисли за пари, щеше да се сеща да говори за изкуство!“ – би вметнал някой почитател на Пол Гоген или пък на Банкси.

Други ще го погледнат и ще кажат, че е беден на приятели.

„Не му намирам никакви селфита от купони и барове“ – ще посочи екстроверта в кратката пауза между две песни.

А според трети:

„Той сто на сто не притежава нито една пощенска марка, а камо ли такава с колекционерска стойност“

Едни му броят биткойните. Други – ризите на Boss.

Едни му мерят ланците. Други – децибелите и диаметъра на ауспуха на колата.

Въобще…

Ако срещнеш хиляда и един човека, всички до един ще ти посочат нещо, което му липсва на тоя нещастник.

Хиляда и едно нещастия, който го правят достоен за съжаление.

Как изобщо диша без Кавазакито да му мърка между краката?

Как изобщо е оцелял без да знае да готви Яйца по панагрюрски или пък Френска салата на пластове?

###

Едно време той ги слушаше тези критици…

Вярваше и на рекламите, които също не пестяха усилия да го убеждават, че все нещо му липсва.

И нямаше нито минута покой!

Разполагаше само с 24 часа и осем от тях бяха за сън.

А трябваше да обикаля изложби, да посещава курсове за готвене, да излиза поне за час на кафе с приятели всеки ден, да тренира, да си глади ризите и панталоните на ръб, да пътува, да чете, да учи езици и какво ли още не…

Но след работа имаше сили само да вечеря и да скролва фейсбук.

„Какъв бедняк!“ – би си казал на ум всеки средностатистически инфлуенсър, който бърка правенето на селфита в различни луксозни работни помещения с това реално да практикуваш професията и да си добър в нея.

Та слушаше ги тези хора пичагата и се чувстваше като парцал, заради това колко много му липсва в живота.

###

Един ден попадна на стара книга в Интернет.

В нея се говореше за нещо, наречено „Фокус“…

Хората били най-могъщите същества на Земята, защото не само можели да се фокусират по-добре от всяко друго същество, но и съзнателно да избират върху какво да се фокусират.

Виждате ли, един леопард бил задвижван от инстинктите си.

Ако усещал глад, той се фокусирал върху намирането на храна, а ако усещал заплаха – върху врага. Във времето, когато бил сит и спокоен, леопардът най-вероятно подремвал на някое дърво.

А какво правил човек, когато бил сит и спокоен?

Гледал, че Вуте кара Мерцедес и се чувствал нещастен.

Фокуса му се премествал от нуждите към желанията…

###

Книгата разказваше още, че много хора не получавали това, което искат, защото всъщност не знаели какво искат.

Те слушали страничните наблюдатели и в резултат се лутали в различни посоки всеки ден.

Никога не научавали нищо добре. Никога не усвоявали умения. И никога не постигали нищо значимо.

А тайната на фокуса била първо да вземеш решение какво точно искаш да постигнеш в следващата една година и след това да отделиш колкото се може повече от времето си, усилията си и ресурсите си, за да си го вземеш.

Например, ако решиш да си високоплатен готвач, за да можеш да си купиш Мерцедес като на Вуте, тогава трябва да направиш следното в продължение на една година:

– Да четеш само книги за готвене

– Да четеш автобиографии на известни готвачи

– Да се запишеш на курсове за готвене

– Да гледаш онлайн курсове

– Да участваш предимно в готварски групи онлайн

– Постоянно да готвиш вкъщи и да експериментираш с наученото

– Да инвестираш в професионални готварски посуди

– Да посещаваш изложения

– Да четеш книги как готвачите се специализират, така че да станат уважавани Шефове

Ако правиш това една година, няма как да не станеш добър готвач. А ако го правиш пет години, тогава със сигурност ще си на световно ниво и ще можеш да си позволиш даже два Мерцедеса.

###

Четеше нашия човек тази странна книга и все повече се убеждаваше, че трябва да се пробва.

„Така и така нямам какво да губя. Хиляда и едно неща ми липсват! Хиляда и едно нещастия са ми на главата!“ – мислеше си той.

Шест месеца по-късно беше най-щастливият човек на света.

И въпреки, че тия 1001 нещастия го преследваха навсякъде и все се намираше някой „услужлив“ да му ги припомни, той сякаш вече беше сляп и глух за тях. Те не криеха никаква стойност и не бяха способни да го примамят.

Фокусът му беше железен щит и най-фината пинсета в едно, с която подбираше внимателно всяко нещо, към което да насочи вниманието си.

###

Десет години по-късно?

Хиляда и един човека го съжаляваха какъв е бедняк, въпреки неговите хиляда и едно богатства.

„Аз бих го направил по друг начин!“ – провикна се някой…

А сякаш никой не го чу…

Само се усмихна вежливо по навик.

Вашият коментар