„Тревоженето е състояние на ума, което се базира на страх.“

Наполеон Хил

Не знам дали има научни изследвания по въпроса, но личните ми впечатления са, че 98% от тревогите никога не се материализират.

Те съществуват само в ума ни.

Това не прави страданието по-малко реално. Нещо повече – ако позволим на тревогите да ни обладаят, това влошава способността ни да взимаме добри решения.

А последствията от лошите решения носят риск да ни засегнат дълбоко и продължително.

Така страдаме два пъти…

Един път от измислените си черни фантазии. И втория път от някакви съвсем несвързани с тях последствия, поради нетрезво мислене.

Последствия, които са напълно излишни, напълно предотвратими и най-важното – нямащи нищо общо с някаква предопределеност, Съдба и прочее неща.

Достатъчно е да спрем да се тревожим и не малка част от несполуките просто изчезват.

###

Веднага давам пример:

Има хора, което вечно се тревожат, че някой ще ги мине.

Това ги прави мнителни. Недоверчиви. И кисели.

Те вечно поставят под въпрос доброто име и добрите намерения на онези, с които ги среща живота.

„Всеки търси как да те преметне“ – казват те и винаги намират начин да саботират отношенията си, задвижвайки едно самоизпълняващо се пророчество.

А всъщност повечето наши контакти имат добри намерения точно така, както самите нас.

Вярно, може да се случат грешки и разочарования, но ако се движим в добри среди, то тогава само малцина са онези, които се стремят да вредят умишлено.

###

Друг пример:

Неуверения мъж, който вечно се тревожи, че любимата му ще си намери друг.

Тази мисъл до такава степен го побърква, че разбъркана с алкохол, го превръща в насилник. Насилник, който не само съсипва отношенията си и в крайна сметка отблъсква любовта, но и който понякога извършва тежки престъпления.

А всъщност…

Ако си мъж на място с професия и таланти… Ако има какво да предложиш… тогава няма сериозна опасност.

Но и да те зарежат – какво от това?

Един мъж на място може да се оправя сам. Вярно ще боли. И може би самотата също е страшна.

Но по-добре да живееш сам и да ти е спокойно, отколкото да си тровиш нервите с несподелена любов.

Когато мислиш трезво, е близко до ума, че си един на десет хиляди и по-скоро ти ще си намериш друго свястно гадже, отколкото тя да попадне на мъж, който предлага повече от теб или изобщо може да се мери с теб.

###

С други думи: Тревоженето е лош навик, който ни кара да се чувстваме като мокри парцали, усложнява ни живота по съвсем неочаквани начини и всъщност не решава изобщо проблема, заради който се тревожим.

Полезната цел на тревогата е да ни привлече вниманието върху нещо неприятно, което ни сполетява или може да ни сполети.

Но в момента, в който я регистрираме, трябва да анализираме проблема, който ни плаши и да започнем да проучваме неговите решения;

Няма по-добро лекарство от следването на един добре-замислен екшън план.

###

Но не всички тревоги могат да се преборят с рационални действия.

Съществуват ирационални паразити, които се коренят в емоции и усещания, които не могат дори да се вербализират ясно.

Например, аз имах ирационална тревога, която ми носеше много неприятни мисли и усещания. В крайна сметка я преборих по три начина:

– Представих си най-лошия вариант и просто размишлявах колко ще е гадно, а накрая заключих, че колкото и да е гадно аз съм способен да го преживея (to handle it) и че в крайна сметка все някога ще умра, така че гадорията има край.

– Направих си план и предприех действия, така че да се движа в коренно различна посока. Нито тогава, нито сега има някаква база в реалността.

– Всеки път когато ми хрумнеше този ирационален паразит, съвсем ирационално взимах решението да мисля за точно обратното.

Не знам дали сте наясно, но човешкия мозък е в състояние да се фокусира само върху една мисъл. Не можеш да мислиш за две неща едновременно.

И страхотната новина е, че можем да разсъждаваме за каквото си поискаме. В ума ни няма физични закони, няма истина или лъжа, няма възможно и невъзможно.

Т.е. не ни е нужна причина от живия свят…

Както ирационалния паразит ни тормози без причина, точно така можем да решим да мислим за точно обратното.

По силата на човешката природа, с времето паразита се превръща в „спусък“, който автоматично ни кара да се сещаме за обратното му, позитивно.

И не след дълго (21 дена), паразита е напълно обезсилен и спира да изниква от нищото.

###

Това са само част от начините да се откажете от тревоженето, ако то ви създава проблеми.

Силно препоръчвам да се поинтересувате повече по темата.

А ако проблема е по-силен дори от това – потърсете професионална помощ. След шест месеца антидепресанти ще сте като нови и в това няма нищо срамно.

Все едно да се срамувате, че пиете антибиотик или че взимате инсулин, за да си контролирате диабета.

###

Тревоженето е състояние на ума, което може да се превърне в наш изключително вреден навик. Вреден навик, който ни носи какви ли не напълно безсмислени беди.

Но с помощта на няколко прости техники, можем да се отървем от него и да вкараме ума си в друго, много по-приятно състояние…

Някои го наричат „Щастие“.