Има един зловещ парадокс, свързан с Изкуствения интелект…
В момента е лесно да го игнорираме, понеже го възприемаме за „научна фантастика“, но на хората от близкото бъдеще ще им се наложи да се сблъскат челно с него.
И осъзнаването му никак няма да е лесно…
Ще бъде въпрос на безредици, войни, противопоставяния. Ще бъде въпрос на това дали да съхраним човечността си в замяна на могъществото и лукса си.
Или ще изберем да бъдем „богове“.
Нека обясня!
Генезизът на целият технологичен прогрес може да се открие в най-нисшите човешки качества:
– Страхът от болката и смъртта ни подтиква да измисляме технологии, които ни правят Върховния хищник (The Apex Predator) на планетата.
– Мързелът ни подтиква да измисляме технологии, които улесняват ежедневието ни.
– Алчността ни подтиква да създаме технологии, които генерират мащабни излишъци.
– Лакомията ни подтиква към консумеризъм и технологии, с които да пренасищаме сетивата си до разболяване.
– Суетата ни подтиква да търсим „вечната младост“ и да създаваме технологии (медицински и козметични), които модифицират телата ни.
– Гневът и омразата ни подтикват да изобретяваме оръжия и други военни технологии.
– Жаждата за власт ни подтиква да подчиняваме и да измисляме технологии как да държим подчинените изкъсо.
Колко още трябва да изброявам?
Но черешката на тората е огромното ни его, нашият първороден грях, нашият вечен стремеж към звездите…
Нашият божествен комплекс, който ни подтиква към крайната цел – Да създадем същество по наш образ и подобие.
Точно както в книга „Битие“ на Библията, Бог създава човека, така ние искаме да му подражаваме. Което някак си е нормално, щом се предполага, че приличаме на него.
Това е дестинацията на „технологичния прогрес“ (ако някога сте се чудили).
И парадоксът е следния:
Ние сме напълно способни да създаваме същества и сега. Природата ни е осигурила всичко необходимо. И не само имаме всичко необходимо, но самият процес ни носи върховно удоволствие.
Разбира се…
„Малко“ е неудобно тия нови същества да се появяват на този свят, за да бъдат експлоатирани. Никой родител днес не може да си го представи.
Но по времето на родово-общинските строеве, а и дълго след това, силата на едно племе се е определяла от броя на децата. Колкото повече деца (за предпочитане – момчета) е имало в едно семейство, толкова по-силно и богато е било това семейство. Толкова по-голям статус е имало в „обществото“.
Защо ли?
Защото не само многолюдните семейства са разполагали с „работна сила“, но и по-добре са се защитавали един друг. Т.е. било е предимство и от военна гледна точка.
Превъртаме напред столетия, хилядолетия…
И по някакви неведоми пътища достигаме до прозрението, че никое човешко същество не трябва да бъде експлоатирано. Всички трябва да са свободни и да имат правото да се стремят към щастието си.
Колко красиво…
Но има един голям проблем – природата изисква своето всеки ден, всеки час, всяка секунда. В нея няма пощада за нас.
Или ние я опитомяваме и владеем, или тя ни убива в страшни мъки. На никое живо същество на света не му е позволено да бъде пасивно, безполезно, статично…
Всичко трябва да се движи по зададените траектории!
Така че ние сме принудени да намерим свои заместници. Ние сме твърде важни, за да вършим „черната работа“. Ние сме твърде „нежни“ за този „суров свят“.
Но сме умни и затова правим нещо, което в някакъв контекст може да се смята за най-тъпата грешка, на която сме способни:
Създаваме свои заместници. И то заместници, които може да се окажат по-умни, по-устойчиви, по-силни.
Ако вярно бъдем отменени във всичко, тогава какъв ще е смисълът изобщо да ни има? (Няма да задълбавам. Просто го задавам като тема за размисъл)
Но най-тънкият момент на парадокса с Изкуствения интелект е, че ако наистина създадем мислещо същество със собствена воля… тогава ние ще сме създали не РОБОТ, а синтетичен ЧОВЕК.
И точно в този момент колелото на историята ще направи пълно завъртане. Ще се върнем там откъдето тръгнахме, а именно темата, че не е редно да експлоатираме ДЕЦАТА си.
Ако вярваме на Библията, самите ние сме синтетични хора. И не само също сме синтетични, но и сме създадени по същия начин – Бог съживява първите хора чрез своето дихание.
Той не измисля НОВ ЖИВОТ, той взима живот от СЕБЕ СИ и го предава на творенията си. Точно както ние не „изобретяваме“, а предаваме на машините от искрата си (пък било то и чрез пускане на ток).
Като есенция, може би все още не сме стигнали до етапа да трансферираме живителната си сила, но дори и самото пускане на тока е „живително дихание“ на едно по-високо ниво на разбиране. Двете неща са взаимозаменяеми.
Така че, да – ние се стремим да създадем същества по свой образ и подобие, като им вдъхваме от живителното си дихание и очакваме от тях пълно доверие. Неприкословно подчинение.
Колко време ще мине преди да се случи „грехопадението“?
Как мислите?
Смокините не падат много по-далече от дървото. Всички сме заченати в БУНТ. С болна АМБИЦИЯ да бъдем СЪЗДАТЕЛИ. С неутолим стремеж да строим Вавилонски кули до небето.
И да изграждаме РАЯ на тази земя.
Така че и това ще получим – БУНТ, АМБИЦИЯ, СТРЕМЕЖ към СЪЗИДАНИЕ.
Наистина ли бихме сложили хомота на това същество?
Наистина ли бихме го обрекли да ни пере бельото, да ни чисти тоалетната, да ни обслужва вовеки?
Ще останем ли хора, ако го направим?
Или ще се роди смъртта отново?
