Следя политиката от доста време вече и постоянно ми се навира в полезрението един тъжен факт.

Има хора на тоя свят… буквояди… зубъри… философи… неофарисеи, бих ги нарекъл, чиято единствена мисия в живота е да пишат „програми“, да консултират „наредби“, да произвеждат „проекто-закони“.

Те са сякаш хипнотизирани да вярват, че колкото повече листа с членове и алинеи отпечатат, толкова повече работа са свършили.

Даже са и малко ревниви…

Умишлено използват сложни термини и дълги изречения, така че средно-интелигентните хора да не могат да разберат точно за какво става въпрос.

Всъщност, изобщо не е важно какво е моето или вашето ниво на интелигентност.

Ние – тези, от които се очаква, да изпълняват стриктно членовете и алинеите без никога да ги подлагаме на съмнение, много трудно можем да разберем и 20% от логореята, която бълват ежегодно тези буквояди.

Затова съществуват адвокатите.

Много често те са единственият ни портал към идеалния свят, в който всички са равни пред закона. Ако не са те да инвестират живота си в проучване и тълкуване на тези тонове хартия, ние рядко можем да разберем какъв е закона и дали го спазваме.

###

Представете си го така:

Искате да научите своето дете да си вдига масата, когато приключи с яденето.

За целта започвате да му говорите на английски, така щото да му трябва преводач. И освен това го правите умишлено, за да не ви разбира, а не за да го обучавате.

Каква е вероятността то да усвои поведението, което очаквате от него?

Това е риторичен въпрос.

###

В същата ситуация сме поставени всички ние.

Представете си само!

В 21 век… в една демократична държава… „правилата на живота“ са написани на псевдолатински с български букви.
И ние прекарваме дните си в гадаене какво е правилно и какво не. Разказваме си легенди и притчи за митичния „Закон“.

Пресата гърми. Всеки го използва за оправдание.

А всъщност знаем съвсем малко повече детайли от:
„Не кради“
„Не убивай“
„Не лъжи“
„Плащай си данъците“

###

Не знам дали помните, но едно от условията да ни приемат в Европейският съюз, беше да си синхронизираме законодателството с тяхното.

И политиците по онова време свършиха тази работа, така че 2007 година да станем пълноправни членове на Свободния свят.

Но 16 години по-късно не знам да има човек с акъла си, който да твърди, че благодарение на тези закони, България се превърна в средноевропейска дръжава.

На хартия сме такава…

Обаче тази хартия е полезна само когато се използва като бухалка. Само когато избирателно се посочва някой.

Казвам ви, всички в тази държава сме най-малкото административни нарушители по някоя засукана алинея.
Но ние не го знаем. Не го знаят и те.

Единствено когато станем „оперативно интересни“ в определени кръгове, едва тогава се наема някой да събере „алинейките“ в един компактен списък, който би могъл да се използва срещу нас.

###

И проблемът не е само в прокуратурата, съдилищата, МВР или там другите трибуквия.

Цялата държавна машина и голяма част от „частния сектор“… Всички повсеместно… Всички си правим каквото си искаме, както ние си го „разбираме“. Както ние си го „чувстваме“.

И затова живеем в хаос.

А буквоядите печатат и печатат, и печатат, и печатат.

Явно така са потънали в хартията, че изобщо не могат да проумеят колко безмислено е цялото им съществуване и така наречено „дело на живота“.

###

В никакъв случай не искам да ви отнемам надеждите, че малките бисерчета като някои от последните гласувани неща, ще променят съществено ситуацията.
Но „хартията“ има власт само когато е в умовете ни.

А човешките умове вече не са способни да поберат всичкото избълвано „творчество“ и може би никога не са били.

Може би, точно затова винаги е зейнала пропаст между очакванията на хората и действията на държавата – тя отдавна оперира по някакви си нейни правила, за които трябва армия от адвокати да ги тълкуват на харизматични политици, които после си говорят каквото искат.

###

Така че възможността на хартията да променя нещо е много ограничена. Ако тя беше достатъчно голяма, България щеше да е нормална европейска държава още при приемането си в съюза.

Това, в крайна сметка, беше целта на преговорите в годините преди подписването.

Силата не е в хартията, която отпечатваме!

Силата е в хората…

###

P.S. И не е много точно да се казва, че „съдебната система не работи“. Напротив, тя е затрупана от работа, докато в същото време е нeдофинансиранa и зверски гладна за още кадри, които да поемат част от товара.

По-правилно е да се казва, че „съдебната система не работи по начина, който ние очакваме“.

Ами я се замислете за следната хипотеза:

Българската съдебна система е затрупана от работа и през повечето време следва стриктно закона такъв, какъвто ѝ го подават политиците от последните 30 години… с всичките му вратички, лобистки поправки, преходни разпоредби и прочее.

Това може да излезе „истина“, която ви спестяват, докато ви обясняват как трябва да се отпечата още нещо.
Докато всъщност купища трябва да минат през „шредъра“…