„Болката ни напомня, че радостта, която изпитвахме, е била реална“

Едва ли има по-голяма измама…

Още от древни времена не ни напуска идеята за „Дуализма“. Идеята, че има „Лагер на доброто“ и „Лагер на злото“, които се намират в някакво вечно противоборство.

Противоборство има, да… но то не е изобщо толкова „вечно“, колкото си въобразяваме.

Но най-голямата щета от подобен дуалистичен поглед е разбирането, че доброто не може без злото.

Че човек не може да разбере нито едното, нито другото без контраста между двете. И следователно те били две допълващи се сили.

###

Затова нека помним:

Злото е напълно излишно!

Спокойно можем да бъдем вечни без да се лишим без нито един от феноменалните щрихи на живота като просто редуваме състоянията на щастие и покой.

„Покоят“ е целият „контраст“, от който имаме нужда, за да проумеем безкрайното удоволствие от това да бъдем живи души.

Покой === 0

Той е неутрална точка в пространство-времето на един многоизмерен свят.

И благодарение на него, нямаме нужда дори от „ощипване“, за да знаем отлично какво е „галене“. Самото присъствие или отсъствие на „галене“ ни говори повече от достатъчно за него.

###

Така че не вярвайте на дуалистите.

„Дуализмът“ е примирение. Той е обожествяване на „феномени“, които не заслужават дори имената си.

Злото се допуска в нашия свят единствено, за да разкрие как са „оцветени“ собствените ни души.

В цветовете на дъгата…

Или в черно.

Защото нека бъдем честни….

Ако не ценим живота и собствените си души през кирливите 60-70 години на тази земя, как ще ги ценим във вечността?

Ако живота за нас е страдане и болка… мъка… диктат… причина да сме зли…

Тогава наистина ли бихме искали да бъдем вечни?

Хляб за размисъл.