Т.е. отвъд човешката идея за справедливост, има последствия, които надминават и най-смелите ни представи за „мъст“ (ако гледаме от позиция на жертвата).
Но…
Всеки един от нас се ражда свободно същество!
Природата не ни е наредила нищо…
Тя няма десет заповеди.
Разберете добре – вие сте 100% свободни.
100% свободни да правите каквото си искате.
И 100% свободни, за да понасяте отговорността за действията си.
(Да, дори когато сте делегирали живота си на държавата, има последствия за вас и те са толкова желателни, колкото да ви откраднат чантата в трамвая или да ви нападнат в тъмното без причина….)
Десетте заповеди не са началото…
Те са крайната дестинация за едни зрели същества, които са осъзнали необходимостта от тях.
И демокрацията е обществено устройство, което ни предлага най-широка свобода да грешим и да се учим от грешките си (или да упорстваме в тях и да умрем) по своя собствена воля.
Това е безценно.
Така че зарежете тоновете хартия с членове и алинеи. Зарежете терабайтите с инструкции колко криви да са краставиците.
Всичко това е сянката на хаоса, която виждаме да трепери върху някаква скала във пещерата. Това е сянката на хаоса, който извира отвътре ни. Нашата неспособност да бъдем почтени.
Когато ги сведем до една страница с десет изречения…
Тогава ще получим онова, за което всички мечтаем.
P.S. Не, Достоевски не ми е любимият автор, но това не го прави по-малко велик