Т.е. отвъд човешката идея за справедливост, има последствия, които надминават и най-смелите ни представи за „мъст“ (ако гледаме от позиция на жертвата).

Но…

Всеки един от нас се ражда свободно същество!

Природата не ни е наредила нищо…

Тя няма десет заповеди.

Разберете добре – вие сте 100% свободни.

100% свободни да правите каквото си искате.

И 100% свободни, за да понасяте отговорността за действията си.

(Да, дори когато сте делегирали живота си на държавата, има последствия за вас и те са толкова желателни, колкото да ви откраднат чантата в трамвая или да ви нападнат в тъмното без причина….)

Десетте заповеди не са началото…

Те са крайната дестинация за едни зрели същества, които са осъзнали необходимостта от тях.

И демокрацията е обществено устройство, което ни предлага най-широка свобода да грешим и да се учим от грешките си (или да упорстваме в тях и да умрем) по своя собствена воля.

Това е безценно.

Така че зарежете тоновете хартия с членове и алинеи. Зарежете терабайтите с инструкции колко криви да са краставиците.

Всичко това е сянката на хаоса, която виждаме да трепери върху някаква скала във пещерата. Това е сянката на хаоса, който извира отвътре ни. Нашата неспособност да бъдем почтени.

Когато ги сведем до една страница с десет изречения…

Тогава ще получим онова, за което всички мечтаем.

P.S. Не, Достоевски не ми е любимият автор, но това не го прави по-малко велик