„Това не е спринт, а маратон…“

Каква удобна заблуда, с която човек да оправдае липсата на резултати и курса към провал.

Вижте как действа Гепарда, когато иска нещо…

Когато самото му оцеляване зависи от развитието в следващите няколко минути.

Какво би станало, ако той действаше на принципа „Животът не е спринт, а маратон“. И какво би станало, ако Газелата действаше на този принцип? (hint: Щяхме да видим едни доста дебели и тромави гепарди)

###

Онзи ден гледах едно клипче, което обясняваше, че мозъкът ни не бил еволюирал за това да постигаме успех, а за това да оцеляваме чрез пестене и разумно изразходване на енергия.

Така че, видите ли, нямало нищо лошо, че живеем мързеливо и посредствено. Това било сигнал за един здрав и добре развит мозък, защото постигането на успех означавало мащабно изразходване на енергия.

Клипчето имаше много лайкове…

Много подведени души.

Кой да им обясни, че мозъкът ни е еволюирал да пести енергия, защото в праисторията ни е било изключително трудно нейното набавяне?

Че всяка изразходена „калория“ е трябвало да донесе нов запас от поне 6 „калории“?

• Една калория да отидеш на лов
• Една калория да хванеш плячката
• Една калория да се върнеш от лов
• 100 калории да нахраниш племето
• Една калория да оцелееш през нощта
• И още една калория, за да тръгнеш на лов отново сутринта

Примерно. Говоря образно.

И кой да им обясни на лайкващите, че пълния хладилник, панелката и ежедневието в полубудно състояние, поради живота в безопасна среда…

Отнема живеца им. Гаси искрата им.

Така щото да имат всичко, а да са все по-нещастни.

###

Така че, драги приятели, мозъкът (и тялото) ни са еволюирали да следват Принципът на Гепарда.

Едно вечно редуване на спринтове с излежаване на сянка.

И въпросът не е просото да тичаме с всичката си сила залудо, а да преследваме нещо… някаква цел. И не само да я преследваме. Но от време на време и да я постигаме.

След това е време за почивка. За рахат.

Не му ли дадем това на тялото ни, то си вярва, че е обречено и подава сигнали, като че умира.

И често си мисля, че в момента, в който еволюираме достатъчно за начина, по който живеем в момента, това ще бъде краят на човешката цивилизация.

Човекът ще е неспособен да оцелява дори засипан от богатствата на света.

Ето защо е важно да съхраним и съзнателно да развиваме мозъкът и тялото си за живот, според Принципът на Гепарда.

Това не означа непременно да преследваме живи антилопи и да се къпем в кръвта им.

Не.

Означава да набелязваме и преследваме антилопи в метафоричен смисъл. Означава да преследваме идеали, които са толкова високо, че само мисълта за тях ни прави по-умни, по-бързи и по-силни.

###

Принципът на Гепарда е доста приложим и от бизнес гледна точка. Сега го тествам съзнателно с новия си проект BuhalBu’s Kit, който скоро ще е на пазара.

По всякакъв начин избягвам да влизам в руслото на ежедневната рутина. В представата за „Това не е спринт, а маратон“.

Не, спринт е.

Спринт, който включва дълги работни дни и който трябва да ме доведе до точно определени резултати.

После ще дойде време за излежаване.

Не, че нямам идеи и съпътстващи проекти за 10 години напред, но Принципът на Гепарда повелява да се поглезя колкото ми душа иска.

До момента, в който „енергията“ ми е изчерпана и ме налегне глад за нови приключения и спринтове.

Какъв ще е резултата не зная…

Още експериментирам. Но предварителните данни са обещаващи.

###

Впрочем, ако ви е любопитно… Името на това състезание – маратона, идва от една легенда…

През август или септември на 490 г. преди новата ера, имало битка между гърците и персийците в покрайнините на селището Маратон.

В чест на победата си, гърците изпратили вестоносец на име Фелипид, който бягал без почивка чак до Атина.

Легендата гласи, че когато Фелипид пристигнал, той успял да изкрещи „Ние победихме!“, след което паднал и умрял.

Така че маратоните наистина са опасни за нашето здраве и в пряк, и в преносен смисъл.

Но оставете го като спорт, той е за атлетите и любителите на бягането. По-важното e да внимаваме за маратонa като ежедневие, за да не се окаже накрая ,че сме пристигнали там, където искаме, но само за да се споминем.

Това, което наричам „Принципa на Гепарда“ наистина е стилът на битие, към който сме пригодени.

И няма нищо нередно да се излежаваме през по-голямата част от времето, стига да имаме продуктивни спринтове.

P.S. Важно е да отбележа, че когато казвам „излежаване“, трябва да разбирате 1001 други дейности, които не са доходоносни, но пък ми харесват и чрез тях реклаксирам.

В действителност изпитвам нежалание и трудности да лежа или да си легна дори вечер.