Ако искаме да имаме здравословно, високо самочувствие, което е с покритие, а не просто въздух под налягане, който издиша при всяко малко по-голямо предизвикателство или атака от недоброжелател, тогава трябва да го изградим на яка основа.

Един от начините да го направим е като заложим на своята професия.

Какво е първото нещо, от което се интересува някой нов приятел?

Нашето име, как изглеждаме… и какво работим.

Обществото ни е така изградено, че професията на един човек е изключително важен фактор в изграждането на първото ни впечатление за него.

Ако отговора на въпроса „Какво работиш?“ не ни хареса, ние сме способни много бързо да „дисквалифицираме“ отсрещната страна.

Титли като „доктор“, „адвокат“, „инженер“, „научен сътрудник“, „доцент“ имат дори още по-голяма добавена стойност.

Сравнете следните възможни отговори:

– „Аз съм сайтаджия“

– „Аз съм уеб програмист“

– „Аз съм софтуерен инженер, специализиращ във фронтенд технологии“

– „Аз съм консултант и програмист, който помага на бизнесите да растат с помощта на модерни технологии“

Или пък:

– „Аз съм шивач“

– „Аз съм моден дизайнер“

– „Аз съм моден дизайнер, който създава изумителни сватбени рокли за взискателни клиенти“

Нашето представяне е колкото въпрос на словесна еквилибристика, толкова и въпрос на тясна специализация.

Ако добавим и нотка „доказателство“:

– „Аз съм моден дизайнер, който създава изумителни сватбени рокли за взискателни клиенти. Мои модели се носят на подиумите в Милано, Париж и Ню Йорк“

– „Аз съм консултант и софтуерен инженер, който специализира на полето на киберсигурността. Участвал съм в множество проекти за отбранителната индустрия“

Разбира се, не всички можем да представим нещо толкова тежкарско. Понякога е достатъчно да кажеш и:

– „Аз съм фулстак софтуерен инженер с TypeScript и React. Според международната платформа за фрийлансъри Upwork имам 100 процента успеваемост, но аз не обръщам кой знае какво внимание на подобни неща“

Звучи забавно и излишно, но подобни неща правят впечатление. Особено на българска почва, където все още не е толкова масова практика да се използват „асансьорни речи“ (Elevator Speeches)

###

В този ред на мисли: високата компетенция === високо самочувствие

Колкото по-добри, успешни и уважавани професионалисти сме, толкова по-яко е нашето самочувствие и то може да удържи дори на силни предизвикателства или атаки на недоброжелатели.

Когато човек има здравословно самочувствие, той не се обижда, той разчита сигнали.

Ако отсрещната страна се самоидентифицира като неприятел, който се опитва да си играе с нас, толкова по-добре. Колкото по-рано го направи, толкова повече излишни инвестиции в него ни спестява. Толкова по-приемливо е скорострелно да спре да бъде част от обкръжението ни.

Аз лично винаги предпочитам да отрязвам подобни индивиди. Често дори не си правя труда да отвръщам или да се обяснявам. Важното е, че са се самоидентифицирали.

###

Най-голямото предимство да „започнем“ от професията, ако ни се налага да се борим с ниско самочувствие в по-късна възраст, е това, че то ни осигурявам две неща:

– Ресурси за „лесни победи“ – скъпи дрехи, аксесоари, коли и всякакви други глезотии за по-заможни хора. Грешка би било ако разчитаме само на подобни неща, но ако стъпваме на реална база, нищо не ни пречи да се „подсилим“.

– Ноу-хау – Успехът в професията ни учи, че всичко е възможно с учене, учене, учене и практика, практика практика. Веднъж усвоили това ноу-хау, ние лесно можем да го трансферираме в области като взаимоотношения, спорт, инвестиции и прочее.

Всичко се превръща в игра на търпение и постоянство.

А когато придобием високо самочувствие в няколко области, тогава общия ефект е многократно по-голям. Тогава започват да се случват чудеса. (Ако им позволиш).

Правя последната вметка в скоби, защото аз съм от хората, които не им позволяват.

Не защото не ги искам…

А защото от години имам точна и ясна цел, която ме дърпа магнетично към себе си и заради която пренебрегвам всякакви „разсейвания“.

Малко напомня за архетипа на „лудия учен“, чиято обсесия не му позволява да мисли за нищо друго, освен за „делото на живота му“.

Дали е герой? Дали е злодей?

Дали е Хари Селдън от „Фондацията“ на Азимов?

Дали е д-р Дуум от „Фантастичната четворка“?

Или Док от „Завръщане в бъдещето“?

Кой знае.

Както и да е. Беше малко лирично отклонение защо не играя Играта, въпреки че съм отлично запознат с нея и нейните правила.

###

Аз съм от ония проклети или благословени? хора, чийто живот е бил преобърнат и то не за секунда, а бавно и мъчително.

Затова и си правя труда да ги пиша тези неща публично.

Може би някой някога ще има нужда да прочете нещо точно такова:

„Ако започваш отначало, започни от професията! Трудът е най-добрата терапия. Хем си лекуваш раните, хем полагаш основите за едно светло бъдеще.“

Висока компетенция === високо самочувствие === светло настояще