Знаете, ли? Понякога отделям някакво време да размисшлявам върху пасажи от Библията.
Тя и Християнството като цяло имат такова грамадно въздействие върху цялата човешка култура, че би било глупост да ги игнорираш дори и да не си ортодоксален вярващ, свещеник или богослов.
В никакъв случай не съм специалист, а и съм запознат най-вече с Четириевангелието, понеже винаги съм бил магнетично привлечен от Идеята за Иисус Христос, като въплътения всеотец YHWH.
И това, което ми прави впечатление e колко грешно се тълкуват някои неща.
###
Да вземем за пример цитирането на Иисус, че „по-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“.
Този цитат често се използва, за да се утвърждава, че богатите са зли и нежелани от Бог, но знаете ли какъв е контекста на цялата притча?
Докато Иисус проповядва сред множеството, някакъв човек го пита „Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?“ На този въпрос се отговаря някак си проформа „Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствувай“; „Почитай баща си и майка си“
Когато питащия отвръща, че спазва всички тези повели още от детството си, той получава следната реплика:
„Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.“
Колко зашеметяващо!
Имаме един добър и честен човек, срещу който Бог не споменава дори един упрек за начина, по който е натрупал богатството си.
И въпреки своята порядъчност, камила трябва да мине през иглени уши!?
Защо?
Да оставим на страна, че това е най-правилното нещо, което да кажеш на някой, който е постигнал всичко. Би било същинско убийство, ако отговорът беше „Браво, мой човек! Вече си вътре.“
Но важен е и другия нюанс – човека е привързан към имането си и се огорчава от отговора. Защото златото, имотите и всичко, което има, дърпат ума му все към себе си и играят роля на котва.
Пред него стои самия Бог и този богаташ не е готов да го приеме. Не е готов да приеме идеята, че не му трябва богатство, за да е жив и здрав, щастлив, защитен.
Както казах, някои използват тази притча, за да твърдят, че Бог презира богатите, но е достатъчно да четем от източника, за да видим, че Той не само не ги презира по подразбиране, а дори кани някои от тях да тръгнат с него.
Така че заможните хора сами са си виновни. Те не влизат в Царството по свое решение, а не защото са отритнати. Има голяма разлика между това да си отритнат и това сам да се „закотвиш“, така че да няма никакво значение колко си порядъчен.
Прочетете после какво се случва….
Множеството Го пита нещо от сорта: „Ако те не могат, кои могат?“
Отговорът Му на този въпрос е много интересен „Невъзможното за човеците за Бога е възможно.“
Т.е. Бог не само не отритва богатите, но е склонен да прави чудеса за тях, така че все пак камилите да минат през „иглените уши“. Впрочем, точно както е склонен да помага на сиромасите и дори на грешниците.
Направо умът ми не побира как всичко това може да се изкривява до такава степен, че да се отрича радостта от това да си продуктивен и да жънеш плодовете на труда си.
Напротив… Ако не си алчен, ако използваш парите си по правилен начин, не само големия имот не те прави лош човек, но и ти помага да израснеш духовно.
###
Както става дума в друго поучение, което се използва за аргумент в полза на аскетизма, идеята не е да се отказваме от всичко земно, а да не се БЕЗПОКОИМ за такива неща.
Далеч по-важно е да се безпокоим в посока на дали живеем като добри хора, а не как сме облечени, колко храна има в хладилника и прочее.
„Това ще ви се прибави“, пише още.
Да не говорим за схващането, че „парите били коренът на всяко зло“. Точния цитат е „сребролюбието е корен на всякакви злини“.
###
Да печелиш пари не ознава непременно, че си „сребролюбец“.
Огромна част от богатите обичат СВОБОДАТА, която получават благодарение на банковите си сметки.
Това е съвсем различно!
Едно е да си като Ебенезър Скрудж на Дикенс и съвсем друго е да си като цар Соломон.
Впрочем цар Соломон губи блясъка си, защото въпреки всичката мъдрост, която му се дава, той смята, че някои забранени неща, всъщност са позволени за него.
Така от мъдър и богат владетел, строител на Първия храм, той се сгромолясва дори под нивото на обикновените поданици.
Защо?
Защото властта, славата и парите са мощни енергии. Те имат потенциала да въздействат вероломно върху ума и сърцето, ако не си постоянно нащрек.
Ако се поддаде, човек става арогантен… Започва да се мисли за нещо по-специално. Да се мисли за „Избрания“…
И така, какво се оказва?
Точно както сиромашията е способна така да притисне някой, че да го накара да лъже, краде и убива…
Точно така голямото богатство е способно да подхлъзне друг, че му е позволено да прави забранени неща…
Единствената разлика е, че на богатите престъпници им се разминава по-често.
Както и да е…
###
Аз вярвам, че ако сме бедни, нашата първа задача е как да станем богати без да нарушаваме законите. Защото богатството е знак…
То е знак, че сме образовани или поне – мислещи…
То е знак, че сме добри в своя занаят…
То е знак, че умеем да се разбираме с другите…
То е знак, че сме полезни и другиму, освен на себе си…
То е знак, че може да ни се има доверие…
То е знак, че сме работливи и ученолюбиви…
То е знак, че сме грижовни, понеже първият мотив на човек е да се погрижи за себе си и за семейството си.
Ако вече сме богати, смятам, нашата първа задача е да управляваме обществените процеси по такъв начин, че всеки човек на тази земя да има свободата да израсне и да се присъедини към нас.
Нашата първа задача е да сме проводници, които акумулират Добро, за да могат после да го разпръснат около себе си и „да издърпат“ околните.
Приятен уикенд 
Корените на всяко зло
Знаете, ли? Понякога отделям някакво време да размисшлявам върху пасажи от Библията.
Тя и Християнството като цяло имат такова грамадно въздействие върху цялата човешка култура, че би било глупост да ги игнорираш дори и да не си ортодоксален вярващ, свещеник или богослов.
В никакъв случай не съм специалист, а и съм запознат най-вече с Четириевангелието, понеже винаги съм бил магнетично привлечен от Идеята за Иисус Христос, като въплътения всеотец YHWH.
И това, което ми прави впечатление e колко грешно се тълкуват някои неща.
###
Да вземем за пример цитирането на Иисус, че „по-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“.
Този цитат често се използва, за да се утвърждава, че богатите са зли и нежелани от Бог, но знаете ли какъв е контекста на цялата притча?
Докато Иисус проповядва сред множеството, някакъв човек го пита „Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?“ На този въпрос се отговаря някак си проформа „Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствувай“; „Почитай баща си и майка си“
Когато питащия отвръща, че спазва всички тези повели още от детството си, той получава следната реплика:
„Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.“
Колко зашеметяващо!
Имаме един добър и честен човек, срещу който Бог не споменава дори един упрек за начина, по който е натрупал богатството си.
И въпреки своята порядъчност, камила трябва да мине през иглени уши!?
Защо?
Да оставим на страна, че това е най-правилното нещо, което да кажеш на някой, който е постигнал всичко. Би било същинско убийство, ако отговорът беше „Браво, мой човек! Вече си вътре.“
Но важен е и другия нюанс – човека е привързан към имането си и се огорчава от отговора. Защото златото, имотите и всичко, което има, дърпат ума му все към себе си и играят роля на котва.
Пред него стои самия Бог и този богаташ не е готов да го приеме. Не е готов да приеме идеята, че не му трябва богатство, за да е жив и здрав, щастлив, защитен.
Както казах, някои използват тази притча, за да твърдят, че Бог презира богатите, но е достатъчно да четем от източника, за да видим, че Той не само не ги презира по подразбиране, а дори кани някои от тях да тръгнат с него.
Така че заможните хора сами са си виновни. Те не влизат в Царството по свое решение, а не защото са отритнати. Има голяма разлика между това да си отритнат и това сам да се „закотвиш“, така че да няма никакво значение колко си порядъчен.
Прочетете после какво се случва….
Множеството Го пита нещо от сорта: „Ако те не могат, кои могат?“
Отговорът Му на този въпрос е много интересен „Невъзможното за човеците за Бога е възможно.“
Т.е. Бог не само не отритва богатите, но е склонен да прави чудеса за тях, така че все пак камилите да минат през „иглените уши“. Впрочем, точно както е склонен да помага на сиромасите и дори на грешниците.
Направо умът ми не побира как всичко това може да се изкривява до такава степен, че да се отрича радостта от това да си продуктивен и да жънеш плодовете на труда си.
Напротив… Ако не си алчен, ако използваш парите си по правилен начин, не само големия имот не те прави лош човек, но и ти помага да израснеш духовно.
###
Както става дума в друго поучение, което се използва за аргумент в полза на аскетизма, идеята не е да се отказваме от всичко земно, а да не се БЕЗПОКОИМ за такива неща.
Далеч по-важно е да се безпокоим в посока на дали живеем като добри хора, а не как сме облечени, колко храна има в хладилника и прочее.
„Това ще ви се прибави“, пише още.
Да не говорим за схващането, че „парите били коренът на всяко зло“. Точния цитат е „сребролюбието е корен на всякакви злини“.
###
Да печелиш пари не ознава непременно, че си „сребролюбец“.
Огромна част от богатите обичат СВОБОДАТА, която получават благодарение на банковите си сметки.
Това е съвсем различно!
Едно е да си като Ебенезър Скрудж на Дикенс и съвсем друго е да си като цар Соломон.
Впрочем цар Соломон губи блясъка си, защото въпреки всичката мъдрост, която му се дава, той смята, че някои забранени неща, всъщност са позволени за него.
Така от мъдър и богат владетел, строител на Първия храм, той се сгромолясва дори под нивото на обикновените поданици.
Защо?
Защото властта, славата и парите са мощни енергии. Те имат потенциала да въздействат вероломно върху ума и сърцето, ако не си постоянно нащрек.
Ако се поддаде, човек става арогантен… Започва да се мисли за нещо по-специално. Да се мисли за „Избрания“…
И така, какво се оказва?
Точно както сиромашията е способна така да притисне някой, че да го накара да лъже, краде и убива…
Точно така голямото богатство е способно да подхлъзне друг, че му е позволено да прави забранени неща…
Единствената разлика е, че на богатите престъпници им се разминава по-често.
Както и да е…
###
Аз вярвам, че ако сме бедни, нашата първа задача е как да станем богати без да нарушаваме законите. Защото богатството е знак…
То е знак, че сме образовани или поне – мислещи…
То е знак, че сме добри в своя занаят…
То е знак, че умеем да се разбираме с другите…
То е знак, че сме полезни и другиму, освен на себе си…
То е знак, че може да ни се има доверие…
То е знак, че сме работливи и ученолюбиви…
То е знак, че сме грижовни, понеже първият мотив на човек е да се погрижи за себе си и за семейството си.
Ако вече сме богати, смятам, нашата първа задача е да управляваме обществените процеси по такъв начин, че всеки човек на тази земя да има свободата да израсне и да се присъедини към нас.
Нашата първа задача е да сме проводници, които акумулират Добро, за да могат после да го разпръснат около себе си и „да издърпат“ околните.
Приятен уикенд
