На много хора им се налага да работят по 5 дена, за да могат да почиват после 2 дена.

Някои дори са изградили бизнес, който им позволява да работят сумарно 2 дена и да почиват 5 дена.

Аз почивам 7 дена в седмицата.

Всичко, което съм избрал да правя, за да се издържам така ме вълнува, че всъщност си почивам и играя по 16 часа на ден. И независимо дали някой ден наистина ще имам успешен бизнес, дали ще работя за известна компания, или ще се установя в малка агенция.

Каквото и да стане с плановете ми…

Аз знам едно: Вече съм получил наградата си.

Всичко, което дойде отгоре на това, е приятна изненада, ново приключение, още едно поле за изява.

Не веднъж съм си задавал въпроса: Ако аз го мога, защо не го могат всички?

И ще ви издам малка тайна:

Ако щракна с пръсти и внезапно дойдете на мое място, вие ще сте най-нещастните хора на света. Умът ви изобщо няма да може да побере как съм способен да функционирам нормално при злокобната празнина, която се опитва да ме погълне.

Всички крием някаква празнина в себе си.

Особено мъжете, които сме физически и психически неспособни на онази връзка, която съществува между майката и детето й.

На някакво ниво, ние трябва да се научим да сме си самодостатъчни.

Или поне това се налага при мен.

През последните десетилетия трябваше да израсна в една машина за трансмутиране на негативна енергия в положителни резултати. Наложи ми се. Трябваше да реша дали да остана в миналото или да се преродя за бъдещето. Беше въпрос на живот и смърт.

И аз избрах колебливо живота.

Така че не съм по-специален от никой. Имам значително по-малко социални отговорности и това ми отваря време да търся, да се образовам, да експериментирам. Да правя каквото си искам.

Някой с прекрасно семейство и широк кръг приятели никога не би издържал на темпото ми, така както на мен „батериите“ ми позволяват да съм 4-5 часа сред хора и то в не много шумна компания.

След това имам нужда от всичката тишина на света, за да се събера отново.

Така че – да, аз играя и почивам по 16 часа на ден, но това е дошло на някаква цена, която съм платил.

И продължавам да плащам.

Вероятно няма човек с акъла си, който да не е способен на това, но въпросът е дали изобщо би искал да го прави?

И както статистиката показва: повечето хора не биха искали, защото наистина е скъпо.

Може би когато децата им пораснат….

Може би когато има по-добри икономически условия…

Може би първо да мине пандемията и да си намерят по-спокойна работа…

Важното обаче е, че офертата да се усмихнеш на живота винаги е опция, налична е докато дишаш и никога не е твърде късно да се възползваш от нея.

А докъде ще стигнеш: Това няма никакво значение.

Всичко отгоре е бонус.