Основната критика към „позитивното мислене“ и работата с подсъзнанието се състои в това, че е налудничаво да се опитваш да променяш обективната реалност, насочвайки вниманието си към „фантазии“.

Тази критика не е безпочвена.

Има много модерни автори, които умишлено или не спестяват цялата истина на читателите си.

Има и други, които са твърдо убедени в метафизичните свойства на мисълта и затова наблягат основно на тях.

За метафизични неща няма да говоря сега…

Дори напротив – сам ще призная…

Аз не мога да променям директно обективната реалност със силата на мисълта си.

Не мога да отменя неща от ранга на гравитацията…

Не мога да залича туморите и другите болести от лицето на земята….

Не мога да движа предмети или да сменям програмата на телевизора без да използвам ръцете си или дистанционното…

Но определено МОГА да влияя на биохимичните процеси в тялото си по такъв начин, че да ДЕЙСТВАМ и да променям част от обективната реалност чрез действията си.

Да я правя такава, каквато смятам, че трябва да бъде…

„И какво толкова!?“ – ще си каже скептикът – „Откри топлата вода, че трябва да си размърдаш задника!“

Именно.

„Да се размърдаш“ и да продължиш да „мърдаш“ дори когато нещата не се случват точно както ги искаш, в това се крие силата на умът, когато сме го привели в правилното състояние.

Когато имаме правилната настройка…

Именно затова имаме нужда да работим с ума си – да си поставяме цели, да визуализираме, да си повтаряме мантри и афирмации, и прочее упражнения.

Защото както едно време е написал д-р Максуел Малц, всеки от нас разполага с най-мощния компютър, измислян някога. Но проблемът е, че работим с него като 3-годишни деца, които удрят безразборно по клавиатурата.

Ако искаме да постигнем нещо…

Ако искаме спокоен живот…

Няма как да го получим, ако не използваме умовете си правилно.

И една от правилните му употребите е да ни поддържа винаги готови за действие, дружелюбни и отворени за новите възможности.