Вижте, лесно е да намираш оправдания за собствения си провал. Лесно е да виниш някой друг. Лесно е митичните „Те“ да са ти виновни за всичкото нещастие, което си понесъл.
И аз съм се движил по тази мисловна траектория.
Просто гледам да прекарвам времето си продуктивно, вместо да залитам в размисли по някакви въпроси, които вероятно никога няма да намерят своя отговор. Не за друго, а защото са „фалшиви въпроси“, които съществуват с единствената цел да подтикват към различни интерпретации.
В този ред на мисли, те нямат отговор. Нямат „крайна дестинация“.
Защо да си губя времето с тях?
###
„Залъгвани ли сме с фасадна демокрация?“, не е от тези „фалшивите“.
Този въпрос си има ясен отговор:
Демокрацията е съвсем реална за властимащи, интелигенция и организирана престъпност. Тя е реална за всеки, който умее да я осъзнава и да борави с нея – етично или неетично.
„Демокрация“ е само красива дума за всеки, който не е способен да я проумее.
Съжалявам, че отново нося лоши вести, но ако говорим за неук алкохолик от Овча купел, който прекарва 70% от времето си в „кръчмата“, която всъщност е мазе с две маси и седем стола…
За този човек няма демокрация!
Той не я разбира. Нищо, че по цял ден нищи политически интриги и международното положение.
Казвам ви, грам понятие си няма от същината на това явление.
А когато не разбираш нещо, ти не можеш да боравиш с него. Не можеш да го осмислиш. Не можеш да извлечеш полезен опит от преживяното.
###
Красотата на Демокрацията и Капитализма се крие в това, че те (поне отчасти) са базирани на реалния свят. Те не са изцяло мисловни конструкции. Не са изцяло въпрос на култура.
Те имат дълъг живот. През вековете са се наричали с различни имена, които преливат едно в друго, еволюирайки заедно с човека като биологична единица, но и като общество.
Така че ако спрем да вярваме в Демокрацията и Капитализма (или техните последващи инкарнации), те няма да спрат да съществуват. Няма да изчезнат.
По-скоро ще бъдат заменени временно от нови Тъмни векове. От нещо фалшиво и чупливо. Ще бъдат заменени, но закратко, чакайки кротко своя нов възход.
Точно както всяка друга Истина винаги я има, никога не се губи, а просто се забравя и после – преоткрива.
Защо това е добра новина?
Защото ни гарантира известна обективност…
Ако неукия алкохолик от Овча Купел, който прекарва дните си в мазе с други неудачници…
Ако този човек спре да пие, спре да ходи в мазето и започне да се образова, на него практически му е гарантирано, че ще подобри чувствително положението си.
Промяната ще започне бавно, но с ускоряващо се темпо…
В зависимост от това колко изостанал е човека и следователно – колко има да наваксва, може да му отнеме 5 години… 10 години… 15 години…
Може никога да не настигне онези, които от малки са били възпитавани да разбират Демокрацията и вероятно всъщност е гарантирано, че никога няма да ги настигне духовно…
Но поне ще се движи в правилната посока и ще надгражда постиженията си. Със сигурност живота за него ще се развие по-добре в сравнение с алтернативата да прекара остатъка от дните си в „кръчмата“.
###
Така че Демокрацията и Капитализма са съвсем реални.
Дори в Българския им вариант!
Въпросът е дали имаш капацитета да боравиш с тях и какво правиш, ако в момента не ти се отдава.
Спомняте ли си тази приказка:
„Трудните времена създават силни хора. Силните хора създават лесни времена. Лесните времена създават слаби хора. Слабите хора създават трудни времена“.
Често си говориме в тези постове за „порочни кръгове“. Аз си ги представям като модерна версия на адските кръгове на Данте…
И си ги представям не точно като кръгове, а като спирали.
Съответно можем да се спускаме надолу по тези спирали и така да утежняваме положението си. Или с много труд да се изкачваме нагоре по спиралите, страдайки доброволно, за да си улесняваме положението.
Демокрацията и Капитализма пасват перфектно в тази обща картинка…
Те постоянно ни държат на нокти. Постоянно ни сервират нови предизвикателства, които ни правят по-умни, по-силни и по-богати.
Ако нямаме проблем с конкуренцията, ще излезе, че имаме проблем с кооперирането и сътрудничеството…
Ако нямаме проблем със сътрудничеството, ще излезе, че сме твърде доверчиви, твърде меки и затова конкуренцията ни мачка.
Една постоянна борба за баланс.
И точно когато открием баланса – БАМ!
Появява се нов играч, който обръща шахматната дъска. Който изисква от нас да мислим по нов начин. Да евролюираме!
И с нас да еволюират неща като Демокрацията и Капитализма към техните следващи инкарнации.
###
Та добрата новината е, че няма лимити… Свободен си да правиш каквото си искаш, когато разбираш „играта“.
Лошата новина… Тъжната новина… е че неукия алкохолик от Овча купел никога няма да се вземе в ръце. Той никога няма да е равностоен играч. По-скоро цирозата магически ще изчезне от черния му дроб, отколкото тоя човек да почне да се образова и внася ред в живота си.
Разбира се, това няма да му попречи да ти чете лекции по „Демокрация“ и „Геополитика“.
Звучи цинично. Звучи нехуманно.
Но това е Истината.
И помнете: Не сме му виновни ние, че се е пропил и е останал невеж. Дори родителите му не са виновни. Човек започва да отговаря за себе си изцяло в някакъв момент, нали?
Зрели хора?
