Понякога трябва да отстъпиш и да си подбираш битките.
Например, като фрийлансър, аз се отказах да кандидатствам за проекти във Facebook.
И причината не е само в това, че под поста мигновено се появяват дузини коментари с текст „Писах ви! Проверете си съобщенията“. Самата платформа не е създадена за подобно нещо.
Та замених Фейсбук за други сайтове, при които мигновено се появяват не дузина кандидати, а десетки и дори – СТОТИЦИ.
И знаете ли как печеля 9 от 10 проекта, за които съм кандидатствал?
По най-тъпия възможен начин:
Подбирам обявите, по които има най-мижав интерес.
Мижавия интерес означава две неща:
– Или обявата и клиента изглеждат неблагонадеждни.
– Или клиента търси да се изпълни нещо СЛОЖНО.
Е, за щастие, все още умея да правя разлика между „идиотско“ и „сложно“. Често, клиентите, с които водя преговори са минали през няколко кандидата и са малко или много отчаяни.
Та в последния момент се появявам аз и им казвам „Споко, пичове! Ето така и така ще го направим. Няма да е лесно, но е изпълнимо“.
###
Великия маркетолог Дан Кенеди има един чудесен лаф: „По-добре е да си голяма риба в малък гьол, отколкото дребна риба в океана.“
Разбира се, говорим за „специализация“ в конкретна ниша.
Моята ниша е: „Шибани проекти с популярни технологии“
###
От един друг голям маркетолог, Гари Бенсевинга, научих, че не е добра стратегия да се конкурираш на претъпкан пазар.
Пазара, казва Гари, постоянно се фрагметира и създава нови възможности. Да вземем продажбите на шоколад.
Когато какаото е започнало да се внася в Европа, шоколадът е бил специалитет, достъпен само в кралските дворове. Той е бил луксозна стока и за най-богатите.
Впоследствие производството му се разширява и шоколада се превръща в масова стока, a оттук-нататък започва и фрагментация.
Започва да се влага в най-различни десерти; Появяват се блокчета с лешници, стафиди, бадеми и други ядки.
За да стигнем до „вкусове“ на люто чушле, Годжи бери, Уасаби и какво ли още не. В момента, в който пазара се пренасити и продукта поомръзне, вече има нова по-тясна ниша за нещо различно (и по-скъпо).
Същото е и при сладоледа, и при алкохола, и при каквото още ви дойде наум.
Та Гари Бенсевинга препоръчва да създаваме нови ниши, в които да сме лидери още от самото начало. Ах, какви хубави препоръки дава. За нещастие, много от тях все още не съм ги приложил, понеже нямам поле за изява.
###
Това, което зорко следя обаче са „фундаментите“.
Например „Закона за търсенето и предлагането“…
Цял живот мечтая да създам успешен сайт/уеб апликация. Цял живот работя по въпроса. И още не съм го постигнал. Това е причината изобщо да се замислям за „програмиране“.
Но повода, който ме подтикна да се занимавам сериозно бяха високите заплати. Едно време (2005/2006) не беше като сега, но определено и тогава програмистите взимаха повече от барманите.
Перспективата да взимам по-висока заплата и да ходя в офис при интелигентни хора, вместо при разни мутряги в разни кочини, наистина ме запали.
Оттогава изтече много вода, но…
Това са си фундаментите на свободния пазар; търсене/предлагане; следване на личен интерес; и прочее, и прочее.
Това е първия път, в който взех доброто решение да се преквалифицирам, за да ме ПОДПОМАГА САМАТА СРЕДА, а не да се опитвам да кретам на собствен ход.
Последния път беше, когато реших да сменя PHP (програмен език със затихваща популярност) с JavaScript/TypeScript (програмни езици с висока популярност и по-широко предназначение).
###
Много успешни хора падат жертва на хюбриса си. В някакъв момент почват да се смятат за гениални и специални, докато истината е, че средата, в която живеят е отговорна за по-голямата част от техния успех.
Какъв принос имам аз, че ПРОГРАМИРАНЕТО е топ професия?
Какъв принос имам аз, че БАРИЕРИТЕ за навлизане в професията си остават високи и затова има недостиг на кадри?
Какъв принос имам аз, че клиентите имат 100 неща на главата си и няма как да седнат сами да си решава проблемите, които аз им решавам?
Какъв принос имам аз, че в Щатите и Канада плащат двойно и дори тройно за същата работа, която аз върша от България с по-малки разходи за жилище, сметки, храна, здравеопазване и т.н.?
Мога да изброявам дълго.
Всичко това са харектеристики на СРЕДАТА, която ме вдига нагоре автоматично.
Със сигурност не е лесно да си програмист. Със сигурност влагам много време и в учене, и в работа…
Но поне 80% от заслугите не са мои. Аз просто направих добър избор някога някъде там.
Затова е важно да мислим, когато взимаме решения. Трябва да си подбираме битките дори това да означава временно отстъпление.
