You are currently viewing „Каквото умът може да си представи…“

„Каквото умът може да си представи…“

„Каквото умът може да си представи и да повярва, умът може и да постигне“ ~ Наполеон Хил

Често се случва хората да четат тази част от цитата „каквото умът може да си представи“ без да обърнат сериозно внимание на „и да повярва“.

Заради този пропуск, някои от тях се изпълват със скептицизъм. Как така нещо става възможно само защото си си го представил?

Въображението няма граници, така че „очевидно“ това е глупост.

Заради същия този пропуск пък други се подхлъзват в обратната посока – едва ли не можеш да си представиш най-безумното нещо и то ще се „манифестира“ от само себе си само защото си мислиш за него.

И двете групи хора грешат…

Когато вземем цитата в неговата цялост, т.е. умът не само трябва да си представи нещо, но и трябва да ПОВЯРВА в него, тогава само и единствено тогава можем да сме сигурни, че умът също така може и да го постигне.

Вярата е особено нещо…

Освен ако не сме напълно луди, тогава няма как да повярваме в невъзможното. Колкото и да медитираме… Колкото и да утвърждаваме… Колкото и да визуализираме…

Подобни неща могат единствено да ни вкарат в „делюзия“, но не и да ни накарат да вярваме, понеже вярването има две компоненти:

– Да смятаме, че е възможно… дори сигурно.

– Да предприемаме реални действия

Ако си дълбоко убеден, че нещо е възможно, но не можеш да предприемеш реални действия за неговото осъществяване, тогава непременно си изпаднал в дълбока заблуда.

Примерно, някой може да си втълпи съвсем умишлено, че владее джедайска сила. Но ако не е способен да направи каквото и да е дори с минимален прогрес, тогава той не „вярва“, той се „самозалъгва“.

Разбира се, има го и частния случай на гениалните артисти или изобретатели, които проглеждат толкова напред, че в началото дълго време ги мислят за луди.

Но това е по-редкия случай…

Много по-често човек не вярва не защото не може да предпреме реални действия, а защото не е убеден, че ще постигне успех. Той се е предал още преди да започне.

Точно за такива случаи, мисля, цитата от д-р Хил е голямо лекарство…

Ако го препрочитаме всеки ден; Ако размишляваме върху него и го анализираме; Ако го „утвърждаваме“ (това означава да си го повтаряме като мантра) тогава в един момент ще осъзнаем, че:

Всичко, което ни хрумне е постижимо, стига да повярваме.

(И ако има дори ЕДИН човек на земята, който вече го е постигнал, защо ни е толкова трудно да вярваме, че можем също?)

Може да е трудно. Може да отнеме години. Може да ни струва живота. Но щом сме способни да вярваме в него, следователно е възможно да го постигнем.

Стане ли подобно убеждение интегрална част от личността ни, тогава се изправяме пред друг тежък проблем:

„Ами сега, когато всичко е възможно за мен, откъде да започна? Как да реша какво искам? Как да се откажа от 99.99% от богатствата на света? Ами ако сгреша в избора си?“

Всичко това е тема за съвсем друг разговор…

Вашият коментар