Ако съвременните „системи за просперитет“ имат голям недостатък, то той е точно акцентирането върху милионерството.

Те могат да се използват за постигане на всякакъв успех и е малко тъжно, че нерядко парите стоят в центъра на всичките ни усилия.

В никакъв случай няма да върна милионите, ако се случи да създам бизнес, който ги генерира, но…

По-скоро предпочитам да съм щастлив.

Затова не работя с клиенти по 50 часа на седмица, нищо че ми струва част от дохода.

Затова има периоди, в които изобщо не работя с клиенти, а си цъкам по лични проекти (което източва доходите от работата с клиенти)

Затова има периоди, в които взимам трудни решения да се преквалифицирам и временно да загубя всякакъв стандарт.

###

Не казвам, че никога не мисля за пари. Напротив, от много години една от приоритетните ми цели е да открия УСТОЙЧИВ начин да съм финансово независим.

Какво означава устойчив?

Например, да не треперя заради „бавна икономика“, „висока инфлация“, „висока безработица“ или дори „финансова криза“.

Например, да не треперя понеже „остарявам“, „физически не смогвам“ или „младите ще ме изместят“

Например, да не бива източвана всяка капка енергия, която имам за дълги периоди от време.

И т.н.

Така че определено и аз мисля за пари.

Но смятам, че е по-важно да сме живи и здрави; Да сме свободни да правим каквото си искаме; И да прекарваме хубави моменти с хората, на които държим.

Щом сметките са платени и хладилника е пълен…

Тогава не е ли по-редно да се интересуваме, да търсим какво истински ни удовлетворява, вместо да се фиксираме върху банковите си сметки и това, което можем да си купим?

Моят извод е, че удовлетворението идва с възрастта и когато преследваш благородна цел.

Благородните цели рядко се постигат, но по пътя към тях откриваме знания, опит, преживявания и приятели, които иначе не можем просто да си купим, колкото и да сме богати в цифри.