Бедността е преди всичко въпрос на избор…
Човек може да е беден само ако винаги мисли за нещата, които му липсват.
Ако винаги мисли за нещата, които вече има и за онези, за които тепърва ще се пребори… Ако е благодарен, че е здрав и способен да учи, да работи и да се весели…
Тогава този човек няма как да се възприема за беден. Нещо повече, той би бил по-богат дори от милионера в зелено, ако последният винаги се оглежда в другите и онова, което все още не е успял да си купи.
Аз имам 1001 причини да се чувствам беден. Ако тръгна да ги изброявам, ще наруша принципа, за който става дума в този пост.
Но съзнателно избирам всеки божи ден да се концентрирам върху целите си и върху работата си. Върху това, което вече имам и върху онова, което някога съм имал.
Затова съм постоянно благодарен…
И не съм нито беден, нито богат!
Аз съм си аз. Човек по средата на своето чудно приключение.
Живея така, както намирам за добре.
Знам, че има поне 500 милиона щастливци, които имат повече от мен. Но знам, че има и поне 3 милиарда, които могат само да мечтаят за живот като моя.
Към кои да погледна?
Гледам към всички, за да имам реална представа за собствената си ситуация.
Ако гледам само към щастливците, то аз бих се озовал на дъното на всякакви класации.
Какво право имам тогава да бъда доволен от себе си? От града си? От държавата си?
Ако гледам само към онези, мнозинството от „мечтатели“, тогава аз съм в Елита. Аз съм в топ 5% или топ 10%.
Нима трябва да легна и да умра? Нима съм постигнал всичко?
Нима нямам проблеми за решаване?
Нима бъдещето не ми предлага нищо по-добро?
Пълни глупости…
Аз не съм в топ 5%. Нито съм в ботъм 99%.
Аз съм в София, България. И има много още какво да постигна. Много какво да дам на този град и на тази държава.
Някой ще ме погледне и ще каже, че съм „беден“.
Може би не материално. Може би духовно. Може би в любовните си отношения съм беден. Може би съм „беден“ по 1001 други начина.
Какво щастие тогава, че не зависи нищо от този злобен наблюдател, който бърза да съди. Който изисква отговори на трудни въпроси, но нито веднъж през живота си не е попитал себе си.
Какво щастие тогава, че бедността е избор, който зависи преди всичко от нас самите.
Затова избирайте мъдро…
И никога не позволявайте другите да избират вместо вас!
