Няма да забравя средата на 90-те години…

Демокрацията тепърва беше дошла.

Бизнесът процъфтяваше.

И разни мутри обикаляха да събират такса „Спокойствие“ от кварталните гаражи, голяма част от които бяха сменили функцията си.

Вече в тях не трупаха прах стари гуми и бидоните от киселото зеле, а се помещаваха оборотни търговски обекти.

Някои от гаражите бяха „Супермаркети“. Други – кафенета.

По това време с приятеля ми Ивелин също въртяхме собствен бизнес.

Беряхме джанки от едно дърво зад 43-ти блок, пълнехме с тях пластмасови чашки и после ги продавахме на пазарчето. Около 150 метра по-надолу от дървото.

Не се изкарваше много.

Само колкото да вържеш двата края за жетон на видео игрите.

Ех, какви времена бяха… Какви схеми се въртяха.

Тогава беше лесно.

Всичко държавно трябваше да стане частно. Конкуренция от запад почти нямаше. И всеки беше далавераджия.

А сега?

Гаражите мязат на обществени тоалетни. Мутрите станаха политици и такса „Спокойствие“ я събират с НАП и МВР.

Но най-много ме боли, че други вече брулят джанката.

Една не беше останала по ниските клони.

Айдушка държава!