„Заколиха го с нож и вяра,
свободен превод на фраза от песента Хотел Калифорния
но не успяха да убият звяра“
За няколко седмици Американската мечта беше смъртоносно пронизана и освен това всички някак си повярвахме, че това е края й.
„Светът няма да е същият“, чухме от всички страни (разбирайте „медии“).
„Новото черно“ обещава да е парадигма в развитие, при която се предполага, че сумати хора ще приемат доброволно разплитането на чергата им в името на собственото им оцеляване.
Ако приемем песента на Eagles за своеобразна метафора на плуването в охолство, хедонизъм и нарцисизъм, доведен до краен предел, тогава можем да си представим, че в някаква степен животът в условията на противопандемични мерки му противостои.
Той е нещо като „капиталистически пости“, с които да откупим здравето и живота си от боговете на валутите.
Няма да задълбавам, но е много интересно как всичко това се случва в момент, когато световната научна общност живо алармираше, че скоро връщане назад относно климатичните промени няма да има.
Ако сега планетата издъхва от Американската мечта, представяте ли си какво ще бъде, когато една Азия и една Африка, и една Южна Америка започнат да ни настигат?
Както и да е.
Това са страхове, които са присъствали винаги в човешката история.
И винаги е имало аристократи, свещеници, политици. Винаги е имало някаква шайка, която вярва, че може да противостои на естествените природни закони и процеси. Даже и да ги управлява.
Разбира се, подобни схващания са довели до най-мрачните и болезнени моменти от миналото ни, които впрочем така и не са помогнали за постигане на целите, в чието име са прилагани.
В крайна сметка…
Ето ни в средата на 21 век, все повече и все по-жадни…
Жадни за неща, които Американската мечта не може да ни даде, но за сметка на това ни успокоява като транквилант, за да понасяме по-лесно сухотата в устата си.
Ако някой си мисли, че това може да се спре…
Нещо се е объркал. Отново.
