„Всичко в тая държава е скапано, корумпирано и крадливо… откъде-накъде аз да съм балъка, който им пълни джобовете и им дава властта?“

Когато мислим за тези неща е редно да анализираме „завареното положение“ и как да разбием на парчета порочните кръгове, за да се освободим и да поемем нагоре.

Алтернативата е да си останем в „Света на сънищата“, където всичко се случва по нашите си разбирания, докато се пържим в реалността.

Опциите са две:

1. Да бъдем част от проблема = 2. Да бъдем част от решението

Аз не мога да се наема да кажа кое е правилното. Всеки е свободен да решава за себе си.

Някога някъде там ще научим верния отговор и ще си търпим истинските последствия от решенията ни.

Но определено съм се наел да промотирам точка 2, защото при нея има едно необяснимо изпълващо чувство, което ти помага да понесеш почти всичко и пак да останеш „човек“.

Точка 1 също има своите предимства. Ако се справяш добре (което не е толкова лесно), при нея има много непосредствено удоволствие и някакво удовлетворение, че си надцакал другарчетата.

###

Бил съм там.

И после спрях да бъда. По много остър и рязък начин. Което ми показа, че трябва да се оглеждам за нещо по-добро, вместо да започвам всичко от начало.

Не знам дали този анекдот е достатъчен, за да заключим, че точка 1 е по-неустойчивия вариант (при мен така се оказа). защото (няма да цитирам процент) хора цял живот са част от проблема (волно или неволно) и все пак го докарват до края.
А да бъдеш част от решението изисква да поемеш отговорност.

Винаги е „волно“… Винаги е „осъзнато“… и винаги е „наказуемо“

Ако си взел грешното решение.

Така че хич не се знае дали онези, на които промотирам точка 2, всъщност не си слагат главата в торбата по начин, който не предполага връщане назад.

За щастие, живеем в модерни времена.

И имаме далеч повече свобода да го отстояваме, така че нашите наследници един ден да се радват на света, който ние заслужавахме и за който ние мечтаехме

###

В този ред на мисли, счупването на един порочен кръг заслужава нашата саможертва.
Това не е самоубийство!

Лишавайки популистите от вечната им мантра, че богатите са виновни за бедността, а не продънената система, за която първите са лично отговорни…

По този начин ние ги принуждаваме или да вземат мерки или да губят избори.

###

Разбира се, те играят мръсно…

На тях не им е достатъчно, че лишаваме семейството си от доходи, за да изпълняваме гражданския си дълг, докато те си пълнят банковите сметки, предавайки родината и електората си.

Те не виждат край на подобно нещо…

„Тъмните сили“ в умовете им отдавна са ги убедили, че те всъщност заслужават всичко, което някога са откраднали и получили по незаконен начин.

Казвам ви, те си имат своите оправдания и се смятат за жертвите в цялата история.

И като „онеправдани жертви“ те се виждат на „вечна хранилка“ при онези, които издевателстват върху тях – всички ние с все децата ни, целия народ.

Така че те гледат на себе си като на пожизнени депутати, министри, висши чиновници, дипломати и какви ли не.

И затова съпротивата им е чудовищна, когато усетят, че са застрашени. Та много честни хора изгърмяват без дори да получат шанса да се докажат.

###

Tова е само един порочен кръг с една мярка водеща до неговото натрошаване – „Винаги си плащай данъците и осигуровките“.

Има десетки…

Мога да изпиша томове след томове защо е важно да бъдем „десни хора“ … честни хора… които слагат клин в делата на боклуците.

(И затова, всъщност, основната им борба е всички да сме боклуци… за да сме заклещени на дъното с тях во веки)
И вероятно някой ден ще взема да ги напиша.

Но преди това:

Що да не пробваме да бутнеме доминото… да пуснеме няколко пеперуди… и да погледаме как се гърчат извън окото на бурята? 🏴‍☠️🏴‍☠️🏴‍☠️

„Честен“ идва от „Чест“.

Изберете да останете честни…

Не защото всяка буря ни подминава, а защото всяка смърт е геройска и всяка загуба е преодолима…

Ако си част от решението.