Големият автор Джим Рон казва:
„Ние живеем или с болката от дисциплината, или с болката от разкаянието“

И в някаква степен съм съгласен с него, особено когато подобно послание е отправено към млади хора, защото усвояването на урока тука има най-голям коефициент на полезно действие именно ако се случи възможно най-рано.

Не, че и на по-зряла възраст не стои този избор пред нас.

Но това, което ни спестява Джим Рон е, че…

Разкаянието винаги е опция!

Колкото и дисциплинирани да сме били; Колкото и добри решения да сме взели; Колкото и богатства да сме натрупали;

Колкото и да сме обичани и търсени…

Всичко има своята цена!

И ние я плащаме независимо дали избираме съзнателно да го правим или го правим без да се усещаме, докато се носим по течение.

Особено в моменти на трудност е много лесно да се подхлъзнем и да влезнем в режим на „разкаяние“…

„Ако бях направил така… Ако не бях направил онака“

Започнем ли този разговор със себе си и още повече – допуснем ли той да се превърне в „лайф мотив“, тогава сякаш обезсмисляме всичко, което някога сме постигнали.

Обезсмисляме усилията, които сме положили…

Обезсмисляме болката, която сме понесли…

Защото отново се озоваваме там, откъдето сме тръгнали и всичко трябва да започне почти отначало. Трябва да започнем да градим себе си отначало.

Самосъжалението е като активно свлачище, което подкопава личността ни сантиметър по сантиметър, докато в един момент рязко не повлече всичко, което някога сме били.

Излишно е да споменавам за деструктивното поведение, което започва да демонстрира човек, който се е поддал (алкохол, наркотици и т.н.)

Така че Джим Рон е прав.

От нас зависи дали ще живеем с болката от дисциплината да бъдем хората, които сме избрали да бъдем или с онази от разкаянието, че ____________.

Този избор не се прави веднъж….

И колкото повече годинки минават, толкова по-често присъства в нашето ежедневие.

В този ред на мисли, болката не е врагът.

Понякога тя е

• Огънят, от който трябва да започнем да бягаме
• Цената, която плащаме за своята нерешителност и мекушавост
• Печатът, който удряме върху душите си, че…

A друг път тя е:

• Симптомът, че полагаме усилия и вършим работа
• Цената, която плащаме, за да получим това, което искаме
• Печат, който удряме върху душите си, че наистина точно това искаме.

Да, понякога се случват инциденти. Понякога тя е брутално, тежко увреждане на тялото и душевността.

Но не за това става дума в поста…

Толкова за мислите, на които ме навя този мийм.