Ако има нещо тотално сгрешено във „Философията на успеха“ такава, каквато ни я сервират поне от книгата „Мисли и забогатявай“ насам, то това е идеята, че трябва постоянно да мислим за пари, за да ги получим по някакви неведоми пътища.
Според мен истината е съвсем друга.
Левовете, доларите и еврото могат да са както първото, така и последното нещо в ума ни. Те могат и да са основният ни фокус, какъвто е случая при много от нас.
Какво имам предвид?
Представете си средностатистически трудовак, който минава покрай витрината в Кауфланд и вижда апетитно сирене Бри за 32 лева килограма.
Ако заплата му се върти около средната за страната и освен това има ненаситен тинейджър в къщи, тогава първото нещо, което ще му хрумне е колко е скъпо сиренето; как не може да си го позволи; как би искал да експериментира с вкусовете си, но надницата му е малка и т.н. и т.н.
Изведнъж целият му вътрешен разговор се измества от продукта към парите.
И това дори не се осъзнава ясно. То се е превърнало в рефлекс.
Всеки път, когато обмисляме какво можем да си позволим и какво не можем, колко са големи или малки сметките, скочили ли са цените, какви са пенсиите, как се издържат хората и прочее неща, ние индиректно поддържаме фокуса си върху „Мамона“.
Вероятно се досещате – страшното е, че колкото по-беден е човек, толкова повече той доминира живота му.
Или поне в общия случай се получава така.
В този ред на мисли, вероятно е разбираемо защо финикийските знаци се оказват основна цел за мотивираният да успее човек.
Когато мислиш за 1 милион евро, в ума ти проблясват картини на Мазерати, къща и почивка на Малдивите примерно. Т.е. идеята за тази сума служи като психологически спусък, който повлича фантазиите за изобилие, свобода и удоволствия.
И това е пристрастяващо…
Да мислиш за пари по този начин без да си наясно какво ще предложиш за тях на обществото, е като да мислиш за сантиметри без да си решил какво измерваш.
Разликата е, че парите носят по-голям емоционален заряд. В крайна сметка, ако в главата ти се въртят 1 милион сантиметра, най-много да ти просветне, че можеш да ги пробягаш на пътеката във фитнеса.
Но каква е ползата?
Ето защо е важно да се откачим…
Не казвам, че не трябва изобщо да мислим за сметките си, вноските по кредитите или цените в магазина…
А че трябва да намерим начин тези неща да не доминират в ежедневието ни, защото те заемат място и отнемат много време. Заради тях не ни остават сили да бъдем креативни, да планираме живота си и да обмисляме действията си.
Разбира се…
Не можем просто да изкореним парите от ума си.
Там, където изгоним един „зъл дух“, на негово място идват седем други остане ли празно мястото. Затова е важно да имаме готова алтернатива. Да изберем сами зависимостта си, както е модерно да се казва.
Анализирайки автобиографиите на някои от великите хора в историята, често можем да открием, че те са били обсебени от някаква идея. И често в основата на тяхната идея се крие желанието да постигнат нещо значимо не само в техните собствени очи, но и в тези на техните съграждани.
Някои от тях искат да са шампиони и да вдъхновяват публиката с постиженията си; други искат да са лидери, които водят обществото ни към просперитет; трети искат да оставят следа в световната наука, която променя фундаментално разбиранията ни за живота.
Дали парите имат място в главите им?
Естествено.
Но не те са тяхната цел…
Не те обсебват вниманието и времето им.
С какво изобщо ни помага това?
Никак не е лесно да откриеш своят „смисъл“. Аз и още поне няколко милиарда все още не сме го направили. Но дори самото му търсене се оказва достойно занимание, което е по-продуктивно от мисленето за кинти.
Ако развиваме талантите си…
Ако се стремим да бъдем по-добри от вчера…
Ако постоянно се оглеждаме как да сме полезни…
Тогава по-скоро рано, отколкото късно, финансовото ни положение догонва развитието ни.
Обществото умее да цени онези, които му мислят доброто (въпреки че понякога трудно ги различава от печените мошеници).
Така че няма да останем с празни ръце, стига да имаме какво да предложим.
Ето това, мисля, заслужава вниманието ни…
