Снощи направих филмов маратон и изгледах накуп всичките 8 епизода на Вещерът.

Няма да говоря за качествата на сериала, които по моите стандарти са повече от задоволителни, защото в последно време избягвам да харча време за каквито и да е серии, филми и прочее неща. Така че сетивата ми са изострени в някакво отношение и лесно се впечатляват.

Още повече – така и не стигнах до Игра на Тронове, опитът ми с който да засенчва всяка фентъзи история на малкия екран.

Екранизацията на Вещерът ни потапя в един свят, в който чудовищата само привидно са най-опасното зло, което може да те сполети по пътя ти. В него далеч по-лошо е да попаднеш в плановете на разни слепи идеалисти с изтърканата им мисия да спасят света. Мисия, с която оправдават невъобразимите си и отвратителни постъпки.

Или пък да се озовеш по средата на някоя интрига, която да те завърти в порочен вихър от завист, предателства и поквара.

И за капак на всичко това…

В теб да оцелее онази дървена кукла, която изгаря до черен въглен от желанието си да бъде „истинско момче“ или пък „истинско момиче“.

Дам.

Светът на вещера не е място за хора като нас.

И все пак – ето ни насред него…

За 8 вълнуващи епизода, в които понякога чудовищата заслужават повече да бъдат спасени.