По-добре човек цял живот да се проваля, но в нови неща и по различен начин…
Отколкото да успее от първия път в нещо, което ще го прави нещастен до края на дните му…
Аз съм имал не една или две възможности за успех. Почвал съм „демо версията“ им и после съм ги захвърлял като непотребни залагълаки за наивници.
Някои хора ме критикуват, че съм бил неконсистентен. Викат ми: „Днеска правиш едно, утре правиш друго… Ако беше консистентен вероятно щеше да си светлинни години по-напред!“
Но тези хора не виждат ОБЩАТА КАРТИНКА…
Въпреки, че изглежда обратното, всъщност аз съм изключително консистентен в предприятието си.
Една от моите мисии е да намеря УСТОЙЧИВ начин на растеж.
Искам устойчив растеж, който се случва по МОИТЕ ПРАВИЛА и който ме прави не само БОГАТ и УСПЕШЕН, но и СВОБОДЕН и ЩАСТЛИВ!
Точно така…
Искам пълното меню и съм готов да платя цената за него.
###
Това е една от причините да пробивам като фрийлансър, пък дори да означава да печеля по-малко пари в сравнение с работата за някоя средна или голяма фирма.
Фрийлансърството ми позволява да опитвам нови неща…
То ми дава 5 от 5!
И все пак е само първата крачка. Само ракетата носител, защото…
Фрийлансърството не е баш УСТОЙЧИВО, нито е СКАЛИРУЕМО.
Така че разбирате ли?
За пореден път съм точно там, където съм решил да бъда. И за поред път работя по смяна на посоката…
###
В книгата Психокибернетика, това се нарича „зиг-загване“. Кибернетичните системи като торпедота и ракети всъщност не се движат по права линия.
Те имат зададена ЦЕЛ и по пътя към тази цел се движат на зиг-заг. Благодарение на това, че имат заложен в себе си МЕХАНИЗЪМ ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА, кибернетичните машини умеят да засичат кога допускат грешка и съответно се опитват да изчистят грешката като сменят посоката.
Така с времето грешките стават все по-малки и все по-малки, а траекторията до целта започва да изглежда като ПРАВА ЛИНИЯ.
Т.е. машината се е научила откъде е пътя…
###
Всичко това провокира един интересен въпрос:
„Ако изглежда, че съм консистентен и се движа по права линия, това означава, че съм открил верния път до КРАЙНАТА ДЕСТИНАЦИЯ.
Но сигурен ли съм, че ще пристинга на място, където всъщност ИСКАМ да пристигна?“
И това е драмата на толкова много хора…
Те вървят… Те тичат… Те спринтират към дестинация, на която не искат да бъдат.
Те печелят пари…. слава… власт.. и дори ЛЮБОВ….
Но реално остават нещастни и депресирани, защото на някакво ниво осъзнават, че се движат в ГРЕШНА ПОСОКА.
Това е техният „механизъм за обратна връзка“, който крещи:
„Човече, осъзнай се! Не го искаш!“
Но крясъкът остава пренебрегнат. Те просто не са готови да предприемат промяна в живота си.
По-сигурно и лесно е да страдаш, отколкото да рискуваш и да се бориш.
###
Така че трябва да бъдем не само консистентни, но и решителни. Трябва да знаем какво искаме.
А това не се научава лесно…
За да разбереш какво искаш, трябва да слушаш вътрешния си глас, който ти нашепва „Не… хубаво е… ама не е моето нещо“ или „О, да… продължавай напред! Продължавай, докато получа нова информация по въпроса“.
Ако работиш върху подобрение на КРАЙНАТА ДЕСТИНАЦИЯ, тогава може да изглеждаш НЕКОНСИСТЕНТЕН.
Промени в дестинацията изискват начертаването на нов път и понеже пътят не ни е известен, ние започваме да допускаме големи грешки.
Когато фиксираш крайната дестинация, тогава пътят ти започва все повече и все повече да се изправя, докато накрая не се качиш на АУТОБАНА към нея.
Almost…
POINT OF NO RETURN.
Е, нямаше как да не вакрам и малко драма 
