Колкото и да си обичам професията и да съм пленен от възможностите, които ми предлага да бъда полезен и добре възнаграден, всъщност тя не е онази сила, която ме движи.

Преди да бъда консултант или програмист…

Гледам на себе си като на “артист”, но в онзи по-широк, английски смисъл на думата.

Т.е. животът ми не е свързан с това да играя роли на сцената, а по-скоро да създавам някакво своеобразно творчество под формата на софтуер, маркетинг, проза, поезия и какво ли още не.

Разбира се, когато артистите се концентрират единствено върху творческия момент, обикновено имат ядове с банални неща като плащане на сметки, пазаруване и прочее скучнотии.

Затова гледам да пречупвам немалка част от дейността си през призмата на предприемачеството:

• Има ли кой да плаща за това, което правя?
• Как да разберат тези хора какви готини неща създавам?
• Как тази дейност да е възможно най-печеливша, така че да отделям по-малко време за комерсиални неща и да мога да си “откупя” възможно най-много време за “хаоса”, който напира от мен?

###

Така че каква е иронията тука?

Че в стремежа си да съм „свободен електрон“, неподвластен на клетви или закон, аз си оставам дълбоко обвързан в тази духовна машинария, наречена общество…

Понеже не съм се отказал от желанието си за комфорт и приятелство… нито искам да лиша „творчеството си“ от шанса да достига и до други, освен мене самия.

###

Така какво излиза накрая?

Че никога не съм бил нищо по-различно от свръх амбициозен обитател на софийска панелка?

Винаги можем да разтълкуваме и така геометрията на света пред очите ни…

Но докъде ме докара една обикновена хипноза? Едната вяра, че въпреки напредващите ми годинки… Въпреки тялото, което ще започне да ме предава… То все пак за мене най-доброто тепърва предстои.

Тази утеха не се получава от варварския диалектически материализъм.

Затова атеиста е все по-кисел и все по-зъл…

А човека, който пази зрънцето вяра, отлита накрая усмихнат и доволен от живота си. Отлита лек като перо без нищо мръсно и тежко да го тегли към бездната.

###

Така че това е силата, която ме движи. Една хипноза, една вяра, която ме прави свободен електрон между стените на един тристаен апартамент.

А когато изляза навън…

Когато ме срещнеш…

Аз съм онзи усмихнат и учтив човек, чиято професия е да помага на другите също да бъдат свободни електрони.

Първо, като развиват успешно бизнеса си…

И второ – вдъхновени от изкуството, да създават и те своята собствена хипноза. Своята вяра, че отвъд геометрията около тях има един мирен и богат свят, който винаги е отворен за тях.