Не бързайте толкова със заключенията (+ една шокираща новина)…

Разбирането за „нормален живот“ е супер изтъркано клише и само този факт е достатъчен, за да бъдем скептични към неговото изповядване. Но освен, че е клише, то е и напълно грешно…

Всеки път, когато се хванете да мислите или да споменавате нещо от сорта на „Просто искам да живея нормално“, трябва да си удряте по един шамар или да се заливате с кофа ледена вода.

Защо ли?

Нека започнем от по-далеч – с деконструкция на словосъчетанието „нормален живот“.

Ако погледнем речника, думата нормален означава:

1. Който е съобразен с нормата. Нормално теглов.

2. Който е здрав психически.

Да кажем, че сме хора с ума си, следователно нямаме нужда от терапия, за да „живеем нормално“, т.е. В това отношение всичко е тип-топ.

Тогава оставаме с разбирането на думата като „съобразен с нормата“. И тука имам една шокираща новина за вас, която ще я разкрия след едно малко уточнение.

###

Първо нека осъзнаем, че „Живот, съобразен с нормата“ е труден за постигане в едно свободно общество. Не защото някой умишлено ни отнема тази възможност, а защото колкото сме по-свободни, толкова по-трудно можем да се групираме в някаква хомогенна маса от индивиди.

Напротив…

Свободата ни подтиква да се разделяме по интереси, по религия, по идеология, по политически пристрастия, по жанрове музика, по жанрове литература, по маркови вина и прочее, и прочее.

Колкото повече упражняваме правото си на свободен избор, толкова по-ярка индивидуалност получаваме и толкова по-трудно можем да бъдем сравнявани с някой друг.

И това е напълно нормално.

Всеки има рожденото право, дадено му от Онзи горе, да взима решения за себе си и за живота си. И едно от преките следствия, ако се уважава това рождено право, е да обитаваме свободна държава, в която се съобразяват с нашата личност.

Това е първото, преди да ви кажа шокиращата новина – Нещото „нормален живот“ е квазисоциалистическо разбиране, което не е приложимо в едно развито общество (общество с мнозинство от свободни хора).

###

Второ, за да имаме „Живот, съобразен с нормата“, това означава да се откажем от свободата си и да се сравняваме с някакви външни „показатели“, с някакъв измислен „среден човек“. Ползи от този „среден човек“ има най-вече за статистически цели.

Той не съществува. Той не „предопределя“ нищо. Той дори не е чак толкова точен „измерител“.

Това, че на Запад средно 10-15% от хората се пенсионират достатъчно богати, за да не разчитат на държавата, на социални помощи, подаяния и помощ от децата си изобщо не означава, че има някакъв таван… Някакъв невидим лимит, който спира останалите 85%.

Така че каква лудост е това от здрави хора? Да се отказват от свободата си, за да живеят като някаква статистическа измислица?

По-добре е да изберем да бъдем зрели хора и да поемем отговорност за себе си.

И точно тук идва шокиращата новина, която ви обещах…

Ние вече живеем „нормален живот“.

###

Последните десетилетия светът става все по-„несвободен“. Тук нямам предвид само националистическите и популистките вълни от последните години. Нямам предвид и че светът е сцена на все повече диктатори.

По-скоро имам предвид чудовищните мащаби, с които хората по цялото земно кълбо отказват да носят отговорност. Мащабите, с които все повече и все повече чакат „държавата“ да ги дондурка. Чакат някой друг да взима правилните решения и да върши тежката работа.

Но с чакане не се развива индивидуалност….

За да равием такава, вече казах, трябва да взимаме решения и да си носим последствията; трябва да се възползваме в пълна степен от рожденото си право да вършим каквото си поискаме. Без значение от цената.

Но за съжаление, все повече от нас не искат да плащат цената срещу която да видят мечтите си реалност. Те чакат да им се спусне наготово. Чакат политиците да им напишат поредното законче и да сменят няколко министъра, така че всички вкупом да се радваме на „нормален живот“.

Sorry, my dear friends!

Вече го живеем и цялото ни същество крещи от отвращение, болка, тихо отчаяние… То иска да избяга от тази „ситуация“… Иска нещо по-добро.

Затова…

Може би наистина трябва да си удряме по един шамар, ако се хванем да мислим „Просто искам да живея нормално“

Споменах за статистиката… Само 15% от американците напускат активната си възраст „финансово независими“, всички останали или едвам свързват двата края, или са разорени.

Представете си какво е в държави като България…

Това е „нормалното“.