Свободата е избор. Богатството е избор. Здравето е избор. И щастието е избор…

И всеки един от тези избори се прави ежедневно, ежечасно, ежеминутно…

Не на думи, а с дела…

Дори в най-съвършената демокрация, известна до момента, която има най-силната армия, най-богатото общество и най-мощната икономика… Дори в тази държава има 40 милиона хора, които могат да се смятат за бедни.

Разбира се, те са бедни по друг начин, защото разполагат с по-добра инфраструктура, по-добре работещи институции и по-свободен достъп до знание, тъй като всичко модерно и важно се дефинира първо на майчиния им език.

Но е факт, че едвам свързват двата края.

Ходят прости и злобни.

Не винаги злоупотребяват със субстанции, но винаги, винаги имат един общ знаменател – пълна липса на собствена инициатива.

Можеш да крадеш богатството на заможните, докато ги съсипеш, за да го раздаваш на бедните…

Можеш да посочваш хиляди врагове, които са виновни за състоянието им…

Можеш да направиш безброй неща, ако си истински популист, докато не сринеш обществото си напълно…

Но не можеш да прехвърлиш инициатива на никого.

А когато няма инициатива, човек остава роб, където и да отиде, каквото и да направят за него, каквито и подаяния да си изпроси или заграби с насилие.

Така че – да, България е колония, както 98% от останалия свят, но нито един българин с акъла си не е длъжен да живее като колонизиран. Ако го прави – това е негов личен избор, подпечатан с поведението му.