„Идентифицирай проблемите, но давай сила и енергия на решенията“ ~ Тони Робинс

Тони Робинс засяга широко разпространена грешка, която е като воденичен камък, който дърпа човек на дъното.

Обикновено сме много „добри“ в това да правим дълги анализи на проблемите си…. Можем да прекараме часове в подобна дейност. Можем да прекараме дни… месеци… години.

И много често правим точно това.

Даже има хора, които не знаят какъв им е проблема. Те усещат болезнено неговите симптоми и постоянно се фокусират върху тях, но никога не откриват първоизточника.

И какъв е резултата от всичко това?

###

Вижте, когато се фокусираме върху нещо, активираме определени участъци от нашия мозък, които ни водят като кукли на конци да:

• Да откриваме това нещо навсякъде около нас
• Да откриваме доказателства, признаци и факти, че е навсякъде около нас
• Да тълкуваме подобно разговорите и отношенията си с другитe

И този механизъм работи безупречно…

Може да си втълпите най-голямата измислица, но ако се фокусирате достатъчно дълго върху нея, ще забравите, че е измислица.

Целия свят около вас ще ви потвърди, че не е измислица.

###

Разбира се, това не е светът, а е вашия собствен мозък…

Както казва Джон Кехоу, мозъкът е Велик Хитрец (The Great Trickster). Той ни познава в най-малки детайли и в най-голяма интимност, като винаги е в готовност да използва това знание срещу нас самите.

А защо Великия Хитрец иска да продължите да изпитвате последствията от проблемите си?

Защото е като малко, невъзпитано дете, което не слуша родителите си, а си гони неговите интереси по някакъв си негов начин.

Него го мързи. Самата идея да работи го изморява.

Него му е удобно да е безотговорен.

Но това, което му е най-сладко е да се „рее в пространството“ и да „мисли“ на посоки.

Нашият мозък мрази дисциплината. Мрази фокусът.

Следователно всички негови способности се активират на случаен принцип и ни „радват“ със своите случайни плодове от дейността си.

###

И защо проблемите ни са толкова сладка тема?

Защото вече са се случили. От нас не се изисква нищо повече. Не трябва да полагаме никакви допълнителни усилия.

Каквото било, било…. време е за мрънкане.

Точно това има предвид Тони Робинс, като казва да даваме сила и енергия на решенията.

Да, важно е да знаем какъв е проблема.

Но веднага щом го разберем, нашата работа е да започнем да проучваме и да търсим решение. Да говорим с експерти. Да четем книги. Да учим нови умения. Да предприемаме нови действия.

И познайте какво…

Решенията изискват фокус… работа… дисциплина….

Неща, които нашия мозък не харесва, ако не е трениран за тях. Затова дори не ни подава жокер, че имаме нужда от подобен ход, а предпочита да дълбаем все по-надълбоко.

###

Така че, не самите проблеми в коя и да е сфера на живота ни потапят, а това, че им даваме цялата си сила и енергия.

Решенията са две:

• Да започнем да учим мозъка си на дисциплина
• Да учим мозъка си на дисциплина като го караме да работи по посока на решенията, от които имаме нужда.