Ако има нещо ключово, което научих през годините за добрите идеи, то това е следното:
Добрите идеи са шаврантии…
Ако нямаш достатъчно ресурси да ги „притежаваш“, тогава онези с по-голям бюджет, по-силен бранд и повече последователи, бързо ги прилапват.
Затова не си хабете амунициите от самото начало, когато навлизате в една ниша…
Атакувайте по фланга, съберете ресурси…
И чак когато можете да притежавате идеята, тогава я обявете пред света.
Какво от това, ако сте машини за иновации, когато никога не сте вие този, който консумира плодовете от иновациите си?
По-добре да събират дигитален прах в някоя папка на лаптопа ви с надеждата, че един ден ще можете да си ги позволите, отколкото да раздавате щедро и да се възползват от вас.
По принцип, глобално…
Решението на този проблем отдавна е измислено. В академичните среди трябва поне да цитираш източниците си и на каква база стъпват твоите нови разработки.
Така всички остават доволни и имат стимул да продължават със своя научен труд, понеже той им генерира престиж и репутация в научните среди.
Т.е. оригиналният автор може по-лесно да се бори за финансиране и нови проекти, когато е споменаван в чужди трудове.
В дивия онлайн запад обаче такава висока етика не съществува.
Масова практика е да се копи-пейства и да се перифразира. Да се крадат дизайни, фотографии, код.
И колкото повече отиваш на Изток, толкова повече плагиатстването е ПРАВИЛО, а не изключение. (Обаче пък сме супер духовни…)
Досега най-брутално са ми крали неща господа от Индия.
Както и да е…
Пазете си бисерите, свинете са доволни и на помия.