Не съм богослов, нито съм духовно лице, но все пак съм си задавал този въпрос и съм правил някакви проучвания.

По принцип Библията осъжда алчността…

Но тя не осъжда финансовия успех, ако е придобит по честен път и с правилните мотиви.

Всъщност, някои от най-великите личности, за които става дума в Стария Завет – такива като Авраам, Йов и цар Соломон – са притежавали огромни богатства и на тях се е гледало като на дар от Бога.

Йеова раздава не само здраве, дълголетие и богатства на хората си, но той е първоизточника и на светската власт.

Т.е. царете, аристократите и дори съвременните политици дължат парите и влиянието си на Божието Провидение, което е отсъдило да имат роля в разгръщащия се пред очите ни Негов план.

Но тези дарове не означават непременно, че сме „възлюбени“…

Понякога те са изпитания… Понякога са „изобличение“… А понякога са дори наказания, чиято цел е примерно да привлекат вниманието на враговете ни към нас или да ни тласнат към крайните форми на нашите пороци, така щото да се осъдим сами.

Или ни идва акъла… или падаме в бездната… по своя собствена воля.

###

След като финансовият успех не се осъжда сам по себе си от религиозните текстове, това означава ли, че Йеова иска всички ние да бъдем богати?

Не мисля, че това е случаят…

В своя апогей Исус не е имал никакво материално богатство и едно от неговите послания е, че никой не може да служи на двама господари. Никой не може да служи едновременно и на Бог и на Парите.

Да не забравяме и че „Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ , допълвайки „Невъзможното за човеците за Бога е възможно.“

Идеята е, мисля си, не е да се отделят богаташите като някакво изключение, а по-скоро да се натърти, че дори те, с всичките си връзки, власт и злато, пак не могат да влязат сами в Царството

Пак имат нужда Бог да прави чудеса за тях, както и за всички останали, понеже тези неща не им помагат, а им тежат, когато говорим за духовно израстване.

Така че финансовият успех ни поставя под риск..

Пред нас винаги стои опасността да започнем да ценим парите си повече от своята духовност.

Но аз си мисля, че са малко нещата, при които я няма тази двойствена природа хем да помагат, хем да вредят.

Дори ножа, с който си мажеш маслото на филията, може да се използва по вредни или дори зловещи начини.

Така че каква е разликата?

Според вярващите разликата е в това да използваш даденото ти в Негово име.

###

Всъщност повелята на Христос е повече от ясна:

„Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.“

Затова, ако печелим добри пари; ако ни бива в нещо; ако умеем да разбираме същината на нещата; ако имаме влияние; ако имаме ресурси да постигаме каквото пожелаем…

Всичко това са дарове, които не бива да задържаме за себе си и да ги трупаме като някаква застраховка.

Както си го получил, така трябва и да го дадеш…

Както ти си се преборил и си работил (с помощта на Онзи горе); така и нуждаещите се трябва да имат шанса да се преборят и да работят (с твоя помощ).

И с уговорката, че те не са на твоето ниво и не можеш да очакваш да покриват стандартите, които ти покриваш.

###

Така че това е нашата роля…

Да бъдем проводници; Да довеждаме до другите онова, което се довежда до нас.

Колкото по-добри пари изкарваме, толкова повече трябва да раздаваме стратегически.

Колкото повече влияние получаваме, толкова повече трябва да го използваме в полза на онези без никакво влияние.

Колкото по-силни сме, толкова повече имаме отговорност към слабите.

И колкото повече ни обичат, толкова повече трябва и ние да обичаме.