Слънце изгрява си пак,
но сякаш само за мен е;
Ехти единствено „Как?!“
да те открия навреме

Лутам се по пътя назад
и събирам всяка отмита частичка…
до лудост, до нечакан обрат –
Защо това избрал съм след от всичко?

С окапала четка платното си стържа,
с палитра изсъхнала, ръката изтръпнала…
Опитвам живота си за нещо да вържа –
искрица пожар на вода се натъкнала

До лудост, до нечакан обрат –
отново се лутам по пътя назад
и се чудя и не вярвам как,
че изгубих се пак

Може би някога някъде там
заслужих полученото
от бога си ням…

Но кой ще ми върне изгубеното?

Кой ще поправи сърце ми погубеното?

Саше Вучков, 2011 г.