Съдбите ни отново се преплитат
щом за миг илюзиите се срутят
и тихите й думи ни оплитат
да търсим смисъла в пътят;
Едни намират там живота сладък,
а други цяла вечност се озъртат.
Но няма време по асфалта гладък
безкрайно километрите да се навъртат;
Накрая вечните й думи ни напускат,
подпечатали съдбите ни с кръвта й.
Накрая тялото, ръцете ни отпускат
и вече друг ще има любовта й
