You are currently viewing Отрекох

Отрекох

Отрекох любовта
и продължих напред
Отрекох нежна топлина
в не един куплет

Отрекох смелостта,
но продължих напред
без подвизи и слава…
всеки ден – гурбет

Отървах се от достойнство,
гордост, всяко войнство
Отървах се – все едно, че побелях
и старец в огледалото видях

Отричах се от бога и от себе си
и продължавах все така
напред с вдигната глава
без да забелязвам кръстопът,
ни край на пътя –
вървях и сам ковах,
пеех и се смеех,
с пръст главата си посипвах
и ревах.

Отрекох мъката и самотата,
Отрекох си душата
и всичко, дето мога –
ковчег ми трябва само,
не Армани или черна тога

Саше Вучков, 2008

Вашият коментар