After Death (След смъртта)

Да беше искра, да беше огън,
който вилнее в гърдите на жена,
за да ме сгрява, когато пада нощта

Да беше пръст, да беше ценна земя,
която да разменя срещу своята свобода
и да бъда човек без съдба

Да беше вятър, да беше буря,
развихрила се внезапно,
за да ме прибере рано от света

Да беше море възпято, при мен –
като при скалистия бряг да дохождаш пак;
И да си тръгваш без да те пускам.

Да беше вселена или време безвъзвратно…

Какво заслужава лайно като мен ароматно?