Религия. Идеология. Наука. Политика. Бизнес. Спорт. Шоу.
В коя и да е сфера, фанатика е един и същ…
Стриктна форма. Нула съдържание.
А форма без съдържание е като да чакаш да прихване декоративната мандарина…
Езика да си възпалиш да и пееш, дърво няма да порасне.
И понеже не расте дърво, расте фрустрацията. Кой обича вечно да сее и никога да не жъне?
Съответно, фанатика трябва някак си да отпусне напрежението, понеже рано или късно идва момент на насищане, в който повече не се търпи.
По тоя повод, полезните идиоти в обществото вдигат революции. А полезните не-идиоти разпускат в контролирана среда, така че винаги да са изкъсо, но защитени.
Поука?
Нула. Зиро. Зип. Зилч. Нада.
Ни нагоре, ни надолу…
Фанатика е като усойницата. Хапе и убива само когато е гладен.
И няма значение по кой път върви. Всеки е свободен до колкото му е отпуснато въжето и нито сантиметър повече.
Всичко е премерено. Всичко е оркестрирано.
Театъра е перфектен.
Страданията – напразни. (Което май е истинската дефиниция на зло, която се пише на сметките)
Щото ако не си го довел до форма И съдържание или не знаеш какво правиш, или умишлено пишеш на сметката.
Това по случай джихадистите, кръстоносците, фашистите, следистина учените и прочее, и прочее групички, които вечно се сочат едни други с пръст.
Ако видиш усойницата, че е гладна – минаваш по другата пътека. Не я образоваш, че е вредно да търси плячка.
Грубо е!