Подлъгват ни несметните богатства и аванти
на този свят широк, задвижван от въздишки
Подлъгват ни да се оглеждаме в диаманти
и да тъпчем съвестта си с храна за мишки

Не споря, съкровищата му са сладки
и тихо шепнат „Флага смело си развей!“,
но златото не е гарант по пътищата гладки,
защото винаги привлича едър змей

Те, пътищата, впрочем, са безкрайни!
Безкрайни са и техните канавки…
Закъсаш ли, откриваш мръсни тайни –
като тази, че светът обича само мравки

Но аз не ща да ме спасява колектива
и да бъда гайка в машина за кюфтета
не ща и ще оказвам вечно съпротива
дори да меляха единствено прасета

Не ме разбирай грешно в бързината…
Гневът в мен събира само мухъл!
Но всеки път в съня на долината
кръстосвам мрака като всеки бухал