Ако има нещо ключово, което научих през годините за добрите идеи, то това е следното:

Добрите идеи са шаврантии…

Ако нямаш достатъчно ресурси да ги „притежаваш“, тогава онези с по-голям бюджет, по-силен бранд и повече последователи, бързо ги прилапват.

Затова не си хабете амунициите от самото начало, когато навлизате в една ниша…

Атакувайте по фланга, съберете ресурси…

И чак когато можете да притежавате идеята, тогава я обявете пред света.

Какво от това, ако сте машини за иновации, когато никога не сте вие този, който консумира плодовете от иновациите си?

По-добре да събират дигитален прах в някоя папка на лаптопа ви с надеждата, че един ден ще можете да си ги позволите, отколкото да раздавате щедро и да се възползват от вас.

По принцип, глобално…

Решението на този проблем отдавна е измислено. В академичните среди трябва поне да цитираш източниците си и на каква база стъпват твоите нови разработки.

Така всички остават доволни и имат стимул да продължават със своя научен труд, понеже той им генерира престиж и репутация в научните среди.

Т.е. оригиналният автор може по-лесно да се бори за финансиране и нови проекти, когато е споменаван в чужди трудове.

В дивия онлайн запад обаче такава висока етика не съществува.

Масова практика е да се копи-пейства и да се перифразира. Да се крадат дизайни, фотографии, код.

И колкото повече отиваш на Изток, толкова повече плагиатстването е ПРАВИЛО, а не изключение. (Обаче пък сме супер духовни…)

Досега най-брутално са ми крали неща господа от Индия.

Както и да е…

Пазете си бисерите, свинете са доволни и на помия.