Ако има основополагащ закон в сърцевината на самата Вселена, то това е Закона за причината и следствието.

(И неговата частна форма „Каквото сееш, това жънеш“.)

Всичко, което мислим и вършим има своето последствие, като самите последствия после се превръщат в причини за нещо друго. Последствията може да са „вътре“ в нас и около нас. Те могат да засагят само нас или пък и другите около нас.

Например, ако човек има навика наум да поздравява и благославя всички хора, които среща, тогава той преди тях първо e поздравил и благословил себе си. Всичко, което съзнанието ни роди, първо се усвоява от собственото ни подсъзнание.

И обратно, ако съди или критикува, тогава първо е осъдил и изкритикувал себе си (Дори и да не го заслужава!).

Ако човек похапва сладко като мен, тогава последствието е наднормено тегло, а дългосрочно може да се стигне и до диабет. Ако се храни здравословно, както и аз се опитвам да го правя от известно време, тогава ще се съхрани в добро здраве по-дълго време.

###

Когато изпитаме последствията на собствения си гръб, се образува така наречаната „обратна връзка“.

Това е механизма, по-който израстваме нагоре или затъваме надолу. Механизмът, който ни издига към Царството. Или който ни повлича още по-надолу в безкрайната бездна.

Той не работи „линейно“, така щото да получим само толкова, колкото сме „вложили“. Той работи с „натрупване“ (Осмото чудо на света), което означава, че с всяко следващо завъртане резултатът е все по-голям.

Също така, има извънредни случаи, в които човек изпитва на гърба си последствия от сорта на злополуки, многократно по-тежки от обикновено.

###

Както се вижда от графиката:

Обратната връзка може да е положителна или отрицателна.

В единия случай, механизъм се самозахранва с повече, и повече, и повече добро.

В другия случай, той се захранва все повече със зло.

Кой е ключовия момент?

Според мен, ключовият момент е осъзнаването на „урока“ и предприемането на коригиращо действиe.

Това са „четирите печата“, които удряме, за да утвърдим волята си:

1) Първият печат е намерението ни да направим нещо;

2) Вторият печат е да решим как да го направим;

3) Третият печат е реално да го направим;

4) Четвъртият печат е да решим дали искаме да продължим в същия дух;

Удряйки тези четири печата е пределно ясно каква е нашата воля и съответно тя се „манифестира“, но като най-малко общо кратно между всичките порочни спирали, в които участваме.

Четвъртият печат ни гарантира, че колкото и да сме затънали в конкретната спирала, само за миг можем да сменим посоката.

Разбира се, не е гарантирано, че на момента ще спрем да изпитваме негативния ефект на доскорошното си поведение, но ни е гарантирано, че ако нещо подлежи на подобрение, то рано или късно ще се подобри повече от усезаемо.

За добро или лошо, вече казах, че тука играе същия процес на натрупване като този при сложната лихва. Резултатът/товара се натрупва с ускорение, което понякога е трудно да бъде преодоляно.

Но по-често, той просто се игнорира… отрича… оправдава… прикрива… така че да си върви на „заден план“ и да се задълбочава.

Дори да е логично, че не желаем подобно развитие, нищо не може да се промени без да сме ударили четирите печата