Има нещо сбъркано в това да те влече да създаваш закони… да решаваш другите как да си живеят живота и какви наказания да понасят, ако не го правят по твоите правила.

Има нещо сбъркано в това да взимаш решения на база статистика и данни (в най-добрия случай) и да си въобразяваш, че те е грижа.

Има нещо сбъркано и в това да се смяташ за нещо повече… За „играч“, докато всички останали са някакви бегло интелигентни създания, които не знаят какво е добро за тях и трябва да понесат решенията ти, каквото и да им коства, понеже ти знаеш най-добре.

Никой не се ражда зъл…

И никой не живее с мисълта, че е зъл…

Дори най-закоравелия престъпник крие в себе си някаква сълзлива история, с която оправдава всяка своя постъпка.

Но ще ви кажа как се ражда злото:

От хюбрис.

Не случайно това е било тежка обида към боговете в древността. Не случайно това е престъплението на сатана.

Интелектът ЗАСЛЕПЯВА.

Колкото по-интелигентен си, толкова по-податлив си на хюбрис.

Толкова по-склонен си да виждаш в себе си ГЕРОЙ, призван да спаси света, докато всъщност го погубваш.

###

Има два вида „политици“:

1) Опортюнисти
2) Идеалисти

Опортюнистите са във властта, заради облагите. Те лъжат безочливо. Никога не поемат отговорност. И винаги има как да разсеят тълпата, така че да не ги линчуват.

Те са послушни. Свеждат главица пред по-силния, понеже не им дреме, а и той е поредния шаран, с който да търгуват влиянието си.

Хюбриса подтиква опортюнистите да чувстват превъзходство:

1) Ако си толкова глупав да им вярваш, значи си си го заслужил.
2) Ако не са те, някой друг ще е – защо да отстъпват баницата?

Така се ражда Волята за власт.

А веднъж като вкусиш власт, гладът ти за още от нея само расте.

###

Идеалистите са във властта, за да спасят света. Под „света“ те разбират себе си и обкръжението си. Останалите са „маса“, която да бъде преливана от една кофа в друга, за да се постигне съдбоносната цел света да се движи по правилата им.

Те лъжат без да осъзнават, че лъжат. Могат да са трън в задника, но ако по-силния играч набара слабостта им, идеалистите могат да са по-послушни и от опортюнистите.

Хюбриса подтиква идеалистите да чувстват превъзходство:

1) Ако не виждаш стойността на идеал им, значи не си достатъчно интелигентен или имаш съмнителен морал, твоето мнение не трябва да се зачита.
2) Ако те не направят нещо, света ще свърши в страшни мъки, така че е важно да се борят докрай.

Така се ражда Волята за власт.

Но идеализма е преходно състояние:

Веднъж като вкусиш властта, гладът ти за още от нея само расте, докато в един момент вече нямаш нужда от идеали. Имаш нужда само от власт.

В крайна сметка – и опортюнистите, и идеалистите пристигат на едно и също място:

Воля за абсолютна власт. Абсолютна поквара.

Абсолютен хюбрис.

Така се раждат „боговете“ в човешка форма, обречени да са на върха на пирамидата завинаги. Те и тяхното семе.

И все пак, не си лягат с мисълта „Мале, колко зъл бях днес! Браво на мен.“