Чувствал ли си някой път
как върти се без да спре светът?
Усещал ли си с цялата си плът,
че всичко покрай теб минава?
Че си сам, потъваш в забрава?

Един единствен миг
и живота ти – отекващ вик,
във въздуха размятан плик,
и пухтенето на зимните виелици
привикват безпощадно
на болестта ти всички пленници

Бавно те яде – по малко всеки ден и нощ!
Бориш се, олекваш, а тя набира мощ..
И пориви на ветрове отнасят плахото ти „Помощ!“
до прозореца на следващите жертви
сякаш вече платили са куверти

Чувствал ли си някой път
как върти се без да спре светът?
Усещал ли си с цялата си плът,
че всичко покрай теб минава –
само злобата след болката остава.

Саше Вучков, 2010 г.