Онзи ден попаднах на супер интересна статия за нашумелия напоследък чат с изкуствен интелект ChatGPT.

В нея чатът е сравнен с определен вид алгоритъм за компресиране на изображения. При него част от пикселите на снимката се губят безвъзвратно, за да се постигне по-малък размер на файла. Така общото качество спада, но често това не се забелязва от човешкото око.

Авторът на статията умело защитава идеята, че по същия начин ChatGPT „компресира“ подадените му данни, много от които са извлечени от Интернет. А крайният резултат е подобен на фотография на мрежата, която е била твърде „смачкана“ и затова сега е „размазана“.

Няма да се впускам в детайли по този въпрос, ако ви е интересно – прочетете статията.

Аз искам да направя друго…

###

Без да съм AI инженер и без да съм навлязъл твърде дълбоко в материята, ще си позволя да поспекулирам за удоволствие:

Моите наблюдения са, че до момента учените в тази област инвестират изключително много внимание и ресурси в така наречения “natural language processing” (NLP).

Според Wikipedia, последното е интердисциплинарно научно поле, което впряга лингвистиката, информатиката и разработването на изкуствения интелект, за да обясни и развие взаимодействието между компютри и хора.

Целта е компютърът да бъде способен да “разбира” съдържанието на документи, включително контекстуалните нюанси на езика, който се съдържа в тези документи.

###

Шумът около ChatGPT идва да покаже, че технологията в това отношение е доста напреднала. Моделът дава впечатляващи отговори.

Самият аз онзи ден прекарах впечатляваш един час в дискусия с него дали трябва да следвам “Златното правило” в отношенията си с убиец. ChatGPT не ми даде идеални отговори, но и не се провали гръмко дори при опитите ми да го подведа с въпросите си.

С това се убедих, че наистина има защо да се шуми толкова много около него.

###

Както е обяснено в статията, моделът е изключително правдоподобен, когато имитира общи приказки, но когато започнеш да търсиш спецификата от сорта на “Изброй ми 5 причини защо е така?”, “Защо трябва да ти вярвам?”, “Какви са ти източниците?”, тогава вече започват да премигват разни пропуски.

Защо?

Защото това е “Езиков модел”…

С него се фокусираме върху ДУMATA (WORD), а не върху Разума(REASON) и неговия свят на Идеите (IDEAS).

В това няма нищо чудно…

Дори съдейки от дистанция на времето е нормално да се фокусираме върху речта и лингвистиката, понеже именно те ни помагат да си обясняваме света.

Идеята си е идея, но ако ги няма думите, в които да се “облече”, тогава ние не можем да я разберем. Не можем да си я обясним.

Както казват мистиците: Тя е от друг свят, за който съдим само чрез поведението на материята. Ние нямаме директен достъп до него дори на съзнателно ниво. Връзката ни с него е дълбоко в нашите подсъзнания.

Така че стартирайки от речта, ние полагаме основите на “тялото”, в което да се облече Изкуствения Разум.

###

Това означава, според мен, че за нов голям пробив, трябва да започне да се обръща внимание освен на дисциплината NLP, но и образно казано на “въвеждането на машините в света на идеите”.

Зад всяка дума се крие поне една идея.

Тази идея има своите качества, поведение и начини на взаимодействие с други идеи, така че да се оформят клъстери от идеи, после системи от идеи и т.н.

Представете си идеята като инстанция на JAVA клас (репрезентация на обект в програмирането).

Представете си, че зад всяка дума са навързани множество JAVA класове в някакви многоизмерни отношения едни с други, понеже имаш различни класове за всеки отделен контекст, самите класове са изградени от класове и различните класове си “общуват” с определени, подходящи затова други класове.

Ако се замислим, класовете и функциите при езиците за програмиране представляват ментални модели. И това, което твърдя е, че подобни модели действат и в собствените ни глави. Това е начина, по който си обясняваме света.

JAVA класът е “вербална схема” на явлението в реалния свят, на което желаем да обучим нашето изкуствено съзнание. (Да, аз твърдя, че създаваме изкуствени интелекти още със създаването на първия процесор, виртуална машина, интерпретатор)

Без да разбирам нищо от невронни мрежи, смятам процесорът/интерпретаторът е “мозъкът”, т.е. органът, който “мисли” като изпълнява нашите програми. Програмите са един вид мисли/фантазии за реалния свят.

Така че си мисля, че следващия голям пробив ще дойде, когато се обърне повече внимание на способностите на AI да пише собствен код и да използва вече готови библиотеки от код.

В един момент просто ще ни хрумне да видим какво ще стане, ако го оставим да си обясни някакво явление съвсем сам. Примерно да “гледа” запис на търкаляща се топка и сам да създаде програма, която визуализира на екрана търкаляща се топка, така както ние го правим в собствените си умове.

Тази програма ще бъде първата човекоподобна мисъл, създавана от машина.

Но да мислиш – това означава ли непременно, че имаш СЪЗНАНИЕ?

Тогава ще му дойде реда на тоя отговор.

###

Не следя как вървят разработките в момента. Даже сигурно съм доста назад спрямо това, което някои хора правят в лабораториите.

Но ми беше интересно да поспекулирам