Понякога хора, на които държиш,
най-малко понасят да те гледат усмихнат и доволен.

Понякога хора, на които държиш,
най-силно копнеят да те видят в калта, почти заровен.

Понякога хора, на които държиш,
си тръгват неочаквано точно преди да бъдат помолени.

Тогава и душата, и сърцето ти остават отровени.

Но ако оцелееш, трябва да танцуваш и да пееш,
понеже смисълът на всичко е бил да бъдат изгонени…

Изгонени от живота ти…

Изгонени от сърцето ти, за да има място за други хора
и вратите за тях да бъдат отворени.

Саше Вучков, 2009 г.