Материалът Песен за София е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Приоритетите на голяма част от хората започват и свършват със стремежа за повече пари и свободно време за купони, кино, сериали.

Като възрастни, всеки един от нас е свободен да избира какво е важно за него…

В това спор няма.

Но проблемът е, че после прехвърляме отговорността за последствията на поредния „обществен враг“, докато всъщност тя е изцяло и само наша.

Например този стремеж за забавление издига на пиедестал шоумените. Те се радват на един от най-високите социални статуси, много от тях са милионери. Много от тях са способни да обсебват вниманието на обществото денонощно.

Не твърдя, че шоуто няма стойност…

Но наистина ли Слави Трифонов с неговата „интелигентна“ сатира заслужава повече славата, парите и статуса си отколкото ги заслужава учителя, който преподава математика или английски език на детето ви?

Наистина ли влогърите Емил Конрад или Станислав Койчев са по-ценни за тийнейджърите и обществото от класния ръководител, който е отдал живота си на тиха служба?

Едните се къпят в богатствата на света, а другите са презрени и понякога набити.

За това не е виновна системата…

Защото тя е просто огледало, в което се крие собствения ни образ.

За това е виновен всеки един от нас. Всеки един от нас избира към кой да погледне, кой да уважава. А общият ефект определя нагласите на обществото, което после служи за пример на малки и големи.

И така порочния кръг се затваря…

Накрая хора, които хвърлят хиляди левове годишно за кеф и джуки, но държат да получават безплатно здравеопазване, а децата им – безплатно образование…

Охкат и недоволстват по репортажите колко е трагично положението…

А аз си мисля:

„Това сме си поръчали, драги… За това сме си платили.“

Материалът Кои са по-добре платени: Учителите или Шоумените? е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Покрай филма за Фреди Меркюри преоткрих музиката на Queen и често си пускам по някое тяхно пaрче.

Любимите ми са „Another one bites the dust“ и „Killer Queen“, които са доста ритмични и интересни за слушане. Определено ми носят удоволствие.

Но „Бохемска рапсодия“…

„Бохемска рапсодия“ е песента, която ме кара да потъна навътре и да се замисля. Да потърся отговори на малко по-сериозни въпроси…

Онзи ден например си прегледах разни стари архиви с файлове и установих, че съм се запознал с практиките за работа с ума още през 2006-а година, но ги използвам систематично от 2010-а.

Според това откъде броим може да се каже, че имам между 9 и 13 години опит с моделиране на подсъзнанието ми.

Веднага се сетих за интрото на култовата песен: „Is this the real life? Is this just a fantasy?“

И ми се прииска да споделя следното…

Ние живеем едновременно и на двете места.

Едновременно както в реалния живот, така и в собствената си фантазия за него.

И вероятно ще ви изненадам, възмутя или дори обидя интелекта ви като кажа, че водещият в това разкрачено положение е вътрешният ни свят. Страната на чудесата.

Тези приказни територии контролират 95% от мислите и поведението ни през деня и в зависимост от това дали са пълни с грозни орки или безсмъртни елфи… Дали слънцето огрява тучни поляни или прокълнати гори…

В зависимост от цялостната енергия на фантазиите ни, ние реагираме на стимулите на околната среда и преживяваме реалния живот в съответния тон.

Това създава един контра-интуитивен феномен 

Затова Джон Кийхоу споделя, че не трябва да обръщаме чак такова внимание на външния свят на обстоятелствата, а да се погрижим първо за вътрешния си свят на мисли и емоции.

Според него и според моя личен опит, когато се погрижиш за вътрешния си свят, този отвън също се подрежда.

Разбира се – „Царството небесно на сила се взема“. Нищо не ти идва даром. Работа си е да оправиш сивото вещество между ушите си.

Но цената напълно си заслужава.

Както пее Фреди в друга негова песен:

„It’s a kind of magic“

Материалът Това реалния живот ли е? Или просто една фантазия? е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Върти се на диванчето пикливо
и води тежки спорове по Интернета;
А в края на деня с чувството бодливо
се сеща как зимата се топлеше с паркета.

Саше Вучков, 2016

Материалът Интернет мислител е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).