[verse]
Мълчиш дори сега,
Когато слънцето залязва
И мракът ни поглъща на мига
Мълчиш, приела своята съдба,
като някаква робиня на света

Но аз ще те спася
(Ще те спася)

Сега!

[pre-chorus]
И няма да си повече сама

[chorus]

Сянка , всеки се страхува.
Крие те, отрича те, воюва…
А цял е само онзи,
който знае да те чува

Огън си – със сила да лекува.

[chorus]

Сянка , всеки се страхува.
Крие те, отрича те, воюва…
А цял е само онзи,
който знае да те чува

Огън си – със сила да лекува.

[verse]
Тлееш бавно скрита
под пластове самозаблуди
на душа блестяща,
лъсната, измита,
готова да се труди

Време е да се събуди.

Сега!

[pre-chorus]
И няма да си повече сама

[chorus]

Сянка , всеки се страхува.
Крие те, отрича те, воюва…
А цял е само онзи,
който знае да те чува

Огън си – със сила да лекува.

[chorus]

Сянка , всеки се страхува.
Крие те, отрича те, воюва…
А цял е само онзи,
който знае да те чува

Огън си – със сила да лекува.
(да лекува)

[instrumental]

[bridge]
О, сянко моя,

В дълбините ли ще се разтвориш,
когато сетният ми дъх се слее
с въздишките на шепа опечалени…

Когато тръгне към небесния покой,
когато се разсее?

[chorus]

Сянка , всеки се страхува.
Крие те, отрича те, воюва…
А цял е само онзи,
който знае да те чува

Огън си – със сила да лекува.

[chorus]

Сянка , всеки се страхува.
Крие те, отрича те, воюва…
А цял е само онзи,
който знае да те чува

Огън си – със сила да лекува.